Момчил Неков: В обществото се насажда масова психоза за (e)миграция

По инициатива на евродепутата Момчил Неков, в Дома на Европа, бе представено социологическо проучване „Изследване на състоянието и потребностите от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028 г. Проучването беше изготвено от Черноморски институт и Агенция за социални проучвания и анализи АССА-М и презентирано от проф. Михаил Мирчев. Целта на извършеното допитване е да се разбере какви са проблемите, които карат голяма част от младите българи, особено в по-уязвимите, погранични региони, да напускат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.

„За голямо съжаление данните от проучването са стряскащи. Най- вероятно, ако направим подобна извадка в други региони, реузлтатът няма да е много по- различен. Има огромен луфт между това какво се търси на пазара на труда и кадрите, които предлага образователната ни система. Този феномен води липсата на адекватни кадри, и съответно до безработица. Как, изобщо, можем да говорим за икономическа стабилност, при положение, че най-ценният ресурс-човешкият е в недостиг и не съответства на изискванията на пазара. А пазарът на труда сам по себе си е динамичен, той изиква регулярно проучване на тенденциите по региони, за да могат да се вземат своевременни мерки. Бизнесът и образованието трябва да работят заедно за развитието на българските региони“, каза Момчил Неков.

„Миналата година Европейският парламент прие резолюция, по която работих като докладчик от Комисията по образование по Новата програма за умения, която дава възможност за справяне с този проблем, защото той не е само български, а на целия Европейски съюз, но за целта трябва да се проучва конкретно.“, добави още той.

Целевата група, сред която е изготвено проучването са младите хора между 16 и 45- годишна възраст в Силистренски регион. От него става ясно, че 22% от младите с основно и по-ниско образование декларират, че са в състояние на безпомощност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в отчаяние и безизходица. За всички тях пазарът на труда е социално премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, училището сега не е ресурс за житейски възможност, то не успява да ги привлече, задържи и после мотивира за учене и труд. До такива изводи водят акцентите извадени от проф. Мирчев, като той допълни, че „главната причина за заминаване от региона към други големи градове в България или чужбина са парите. Те са мотив при около 80%. 41% търсят надалеч работа, защото тук не намират никаква или работодателите не предлагат по професията на младите, или не дават възможност и стимули за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо състояние. Ако икономиката в района се съживи, то бързо и рязко ще се свие говоренето за неизбежната (е)миграция“.

Проф, Мирчев посочи като акцент, че освен в знания, образователната система трябва да обръща внимание и на качества като мотивация, амбициозност, обща образованост, и умения за планиране, защото те също са дефицитни, колкото и квалификацията и каза, че „съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.“

На събитието присъстваха представители на министерства, образователни институции, медии. Сред гостите бе и проф. Янка Такева, която каза, че на проблемите на младите трябва да се обърне специално внимание, те да бъдат предпазвани и стимулирани да учат.

Основните данни, които проучването предоставя са следните:

• Хората с добро и високо материално положение и доход търсят качествена работа, не правят големи компромиси, при висока квалификация работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях често е добре дошла, за да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към училището и търсят оазисите на едно истинско напредничаво и гъвкаво училище. Такива училища и паралелки в района има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се разпространява активно и целенасочено. 
• - Откроява се зависимост между образование и доходи. Завършилите „Бакалавър“ и „Магистър“ получават по-добро заплащане. Училището има не само масив и тежък проблем с оставащите с ниско образование, но и работодателите имат спешен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна сила, нито мотивирана да се подготвя и да полага лично усилие.
• - 24% от младите в региона са пасивни. Не търсят още работа, защото пазарът на труда е свит, работодателите не предлагат. Или не търсят поради личната си леност, отчужденост, предпочитат да се оплакват, вместо да са активни и гъвкави. Очевидно е, че системата „образование-бизнес” в района за тези млади действа отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях планират сами своето бъдеще, търсят възможности, възползват се от тях, организират си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за конкретни стъпки в развитието си – но не цялостно, не упорито, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, откровено казват, че живеят ден за ден.

- Младите висшисти, както и повечето със средно образование, ясно разграничават диплома от знание, и после от квалификация. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.

- Проблемът е в полето на училището и университета. Той е решим чрез оперативното им сътрудничество с бизнеса за по-адекватни програми, учебни дисциплини и форми.

- Проблемът е и при младите работници и специалисти. Съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.

-Проблемът е и при работодателите. Очакването им, че те наготово ще получат добри и завършени работници, със специална квалификация, както и с култура за работа в конкретна фирмена среда днес в повечето случаи е също неадекватно.

-От проучвавето става ясно, че по своята професия и специалност работят най-често висшистите – 53%, плюс нещо близко още 22%. Това са 2/3 от висшистите. 25% от висшистите работят нещо съвсем различно от това което са учили и научили. Младите със средно образование са в междинна трудова позиция. Около и над 40% работят по специалността си или нещо близко. Останалите са попаднали на чуждо място – 40% работят нещо съвсем различно, а около 15% дори не се интересуват от това, работят каквото има и каквото им попадне, само заради парите.