В Москва или в София посрещаме българските волейболисти? Не е ли време да изпитаме неудобство

Супер звездата Роби Уилямс пред 40 000 зрители на националния стадион започна концерта си с поздравление за големия успех на спортистите ни.

Във вторник, в 17 часа, героите ще се срещнат с хора от столицата и от цялата страна, които преживяваха емоционално всяка точка, спечелена от тях под ръководството на треньора Джанлоренцо Бленджини. Десетки хиляди ще са там, развълнувани и съпричастни към победителите. Заслужен триумф!

Заслужени почит и преклонение пред волята, уменията и таланта!

Признателност за примера, който тези млади мъже дадоха на цялата нация и посветен на всички българи!

Знаменателното посрещане ще се случи на площад „Св. Александър Невски“, пред храма „Свети Александър Невски“.

След това или в следващите дни големите победители ще бъдат заведени в Президентството за снимка с държавния глава Румен Радев. Ще получат и плакети.

Ще ги покани в Народното събрание и Наталия Киселова, председател на парламента. Засмяна и може би със спортна фанелка.

Топло посрещане ще им бъде устроено и в Министерски съвет, където ще домакинства премиерът Росен Желязков.

И трите изброени институции се намират на бул. „Княз Дондуков“ - ръководител на Временното руско управление в България през 1878 г., според руските интереси и модел.

За да стигнат до тези институции и площад „Св. Александър Невски“ героите от световното, ще преминат по бул. „Цар Освободител“ – руският император Александър II…

Действието се развива в столицата на България, но звучи, като да е някъде другаде, в посока изток.

През 70-те години на м.в. на посещение в страната ни, за участие в научна конференция, пристига руският учен акад. Дмитрий Лихачов. Домакините от БАН организират обиколка из столицата, за да се запознае скъпият гост със забележителностите на града. Към края на тура, когато съпровождащия обяснил, че вече са пред храма „Св. Александър Невски“, Дмитрий Лихачов се засмял: „Мислех, че съм пристигнал в София, а се оказах в Москва…“. 

Уж шега, но бодва националното достойнство. 

Сигурно изглежда дребнаво и като заяждане това мое скромно мнение, но имаме ли площад, който носи името на българска историческа личност или на светла дата от родната ни история, където да посрещаме и празнуваме българските победи и победители?

Паметникът на Васил Левски в София е заобиколен от кръгово движение и може да събере не повече от 200-300 души, при положение че бъде спряно движението в центъра на града.

Площад на името на Ботев в София няма. Да не изброявам нататък.

Формално в София има площад „България“, но той е парково пространство, разделено на много части, включително градинката пред НДК. Не е компактно и не става за масови събития.

Не трябва ли българските победи и върхови постижения, каквито не се случват всеки ден, да бъдат празнувани и отбелязвани на места, свързани с имената на други велики българи, дали знания, умения и живота си дори, за да ни има днес? Не е ли велик патриотичен акт всяко световно постижение, сътворено от наши сънародници?

Не сме голяма държава, нито многоброен народ, но наистина сме дали и даваме примери за върхови успехи в различни области на живота.

Спортистите ни – великани! Оперните ни певци и симфониците – сред най-добрите. Художници, българските гласове и уникалното ни народно творчество, изучителни млади математици, физици и таланти в различни сфери. Творци на словото. Не са ли те локомотивът на нацията?

Утре всички водещи на тържественото посрещане, медии, активисти и политици, ще изрекат името на чуждия военачалник, с оспорвана биография и заслуги в самата Русия, поне хиляда пъти. Ще го миксират с грандиозния български волейболен успех. Български!

И да знаете: в Москва няма площад, който да носи името на Александър Невски. Малък площад в Санкт Петербург носи неговото име и една станция на метрото.

Ние обаче... ехей!

Изпитвам неудобство от това.

Огнян Стефанов