Москва призна: Катастрофален срив на бюджетните приходи

Въпреки стабилния износ на петрол, рентите на суровините потънаха с 22% на годишна база до 771 милиарда рубли. Завъртането на "газовата клапа" към европейските страни даде ефект, поради което износът на "Газпром" се срина до нивата от началото на 80-те години. В края на месеца бюджетът е събрал само 57,3 милиарда рубли експортни мита върху газа – най-ниската сума след пандемичната криза. За сравнение: през юни той беше 217,4 милиарда рубли, през май - 199 милиарда рубли, през април - 234 милиарда рубли.

След данъците върху петрола и газа таксите от нересурсния сектор на икономиката паднаха. С 40% по-малко отпреди година са постъпленията от ДДС - вторият по големина източник на приходи за правителството. Бюджетът е събрал 493 милиарда рубли местно ДДС и 193 милиарда от вносни стоки.

Акцизите падат с 26% до 62 милиарда рубли; данък общ доход - с 32%, до 129 милиарда рубли. Опитите за установяване на паралелен внос не донесоха на бюджета рубли от митниците: вносните мита паднаха с 60%, а акцизите - с 44% (съответно до 32 и 7 милиарда рубли).

Бюджетът претърпя "катастрофален срив в приходите", казват анализаторите на финансовото министерство. След като събра 1,761 трилиона рубли данъци, правителството увеличи разходите със 17% до 2,653 трилиона рубли. В резултат на това в края на месеца хазната има дефицит от 892 милиарда рубли, което се равнява на 33% от месечния бюджет. С други думи, всяка трета рубла, изразходвана от правителството, оставаше без данъчни приходи.

Приходите извън петрола и газа са под натиск заради ограниченията, свързани със санкциите срещу Русия, посочва анализаторът на Райфайзенбанк Станислав Мурашов: цели индустрии в страната се сриват - от автомобилостроенето до металургията, вносът е възстановен само с една пета, а икономическият спад се ускорява - 2,8% през април, 4,3% през май, 4,9% през юни. И въпреки че бюджетът се пука по шевовете, министерствата и ведомствата искат допълнително пари за заместване на вноса, преодоляване на кризата и мегапроекти, в които президентът изисква „пробив“. Общо, според Министерството на финансите, са получени заявления за 5 трилиона рубли допълнително финансиране.

В тези условия на властите остава може би единствената изпитана от времето рецепта – девалвацията на рублата. Заради ситуацията с валутния курс бюджетът губи значителна част от приходите си, а това не е в интерес на властите, казва Александър Арутюнян, главен икономист на инвестиционна компания Russ-Invest. Затова, посочва той, правителството и Централната банка подготвят ново бюджетно правило, според което ще купуват валута на борсата и ще тласкат рублата надолу. Сега може би закупуването на чуждестранна валута от Централната банка „може да стабилизира бюджетните приходи и да завърши втората половина на годината с излишък“, смята на свой ред Евгений Миронюк, експерт в BCS World Investments.