Става дума основно за устройства от масово разпространени марки, които често се продават с фабрични настройки. В много случаи потребителските имена и паролите по подразбиране не са променени. Част от камерите използват елементарни комбинации за достъп или имат известни софтуерни уязвимости, които позволяват неоторизирано влизане. Това означава, че достъпът до видеопотока може да бъде осъществен без специални технически умения.

Проблемът не се изчерпва само с домашни устройства. Онлайн достъпни са камери, разположени в офиси, търговски обекти и други обществени пространства. Когато устройствата са директно свързани към интернет без допълнителна защита – например чрез защитена вътрешна мрежа или виртуална частна мрежа (VPN) – рискът от нерегламентиран достъп се увеличава значително.

Подобна уязвимост създава сериозни рискове за личната неприкосновеност и сигурността на данните. Видеозаписите могат да бъдат използвани за наблюдение, злоупотреба или изнудване. Освен това неправомерният достъп до система за видеонаблюдение може да предостави информация за навиците на обитателите, за работния режим на обект или за липса на хора в даден имот.

Съгласно правилата за защита на личните данни, администраторът на системата за видеонаблюдение носи отговорност за сигурността на записите. Те трябва да се съхраняват за ограничен период, да бъдат защитени с технически и организационни мерки и да не се предоставят на трети лица без законово основание.

Експертите по киберсигурност препоръчват незабавна смяна на фабричните пароли, използване на силни и уникални комбинации, активиране на двуфакторна защита, редовно обновяване на софтуера на устройствата и ограничаване на директния достъп до камерите през интернет.

Темата поставя въпроса дали има системен контрол и превантивни действия за намаляване на подобни рискове. При масово разпространение на свързани към интернет устройства, липсата на базова киберхигиена може да доведе до мащабни нарушения на личното пространство.

ФрогНюз