Насър, ПП: Кандидатурата за нов шеф на БНБ трябва да е обединяваща за коалицията

„В името на обществения интерес и това да се случи най-доброто за България се оттегли и Андрей Гюров от надпреварата за поста. По правилник, за да започне заседанието за избор на нов шеф трябва да има събран кворум минимум от 121 народни представители, след което изборът трябва да се направи с мнозинство. Ако това не се случи през утрешния ден, в най-кратък срок трябва да бъде разкрита нова процедура по избор”, обясни той.

Андрей Гюров: Доказахме, че не работим за постове

На въпрос възможно ли е Любомир Каримански да остане шеф на Бюджетната комисия Насър отговори, че времето ще покаже.

„Тази седмица фокусът ни е върху редица други важни теми”, допълни депутатът.

По отношение стабилността в управляващата коалиция Виктор Насър обясни, че в нея се води изключително динамичен диалог.

„Сякаш забравихме какво е по-широк формат да управлява България и колко интензивен е диалогът. В коалицията е представен целият спектър от интереси на българския народ. Добре се съчетават интересите на леви и десни избиратели”, каза още той.

Във връзка с темата за въоръжаването на Украйна Насър обясни, че това е нелесен въпрос, по който тепърва предстоят дискусии.

„Има различни гледни точки по темата. Трябва да видим анализа на експертите за това с какво разполага България и какво е възможно евентуално да бъде изпратено. БСП многократно заяви ясната си позиция по този въпрос, предстоят дискусии”, уточни той.

Насър препотвърди позицията на „Продължаваме Промяната” по отношение на машинния вот.

„Подкрепяме машинното гласуване. То е гарант за честни, прозрачни и модерни избори, които много улесняват процеса. ПП е за гласуване само с машини”, добави депутатът.

България има интерес за повече съседи в ЕС и за свободно движение на хора и капитали. Това коментира той по отношение старта на процеса за членство на РСМ в ЕС. „В интерес на България е да ускорим въпроса за членство”, каза той.

Виктор Насър добави още, че при предстоящата актуализация на бюджета ще се търси баланс между евентуално увеличение на разходите за отбрана с ефект върху икономическото развитие в страната.

„Ще се търсят варианти как похарчените пари да се върнат в България като дългосрочни инвестиции”, допълни той.