НАТО е готово да изпрати още войски в Косово при нужда

Спорът, който продължава най-малко от септември миналата година, се свежда до това, че Косово иска да упражни по-голямо влияние върху етническото сръбско мнозинство, концентрирано в северната част на страната. Сърбия, съседката на Косово, не признава независимостта на Косово и се противопостави на тези стъпки.

Косовските сърби реагираха конкретно на нова мярка, която ще изисква от тях да използват издадени от Косово регистрационни табели за автомобили и хората, влизащи в страната през Сърбия, да получават специални документи за влизане.

Протестиращи блокираха пътища в близост до границата. Бяха издигнати барикади. Разпространиха се спекулации, че бунтовници са стреляли по косовската полиция, но по-късно беше потвърдено, че няма ранени. Ситуацията се успокои, след като министър-председателят на Косово Албин Курти, под натиска на САЩ и Европейския съюз, се съгласи да отложи правилото за регистрационните номера.

"Ние сме бдителни и сме готови да действаме... ако имаме нарастване на напрежението, но можем също така да използваме резервни сили... които можем да призовем в кратки срокове“, каза бригаден генерал Лука Пиперни пред репортери в щаба на мироопазващата мисия на алианса КФОР в столицата Прищина.

Пиперни каза, че ситуацията е спокойна, но крехка в момента и че НАТО не може да изключи ново напрежение или насилие на север с наближаването на крайния срок 31 октомври.

Размириците сред косовските сърби заради изискването им да използват държавни номера на колите породиха опасения от конфликт между Косово и Сърбия, повече от две десетилетия след като НАТО бомбардира Сърбия, за да прекрати репресиите срещу албанското мнозинство в Косово.

Около 3700 мироопазващи сили на НАТО все още са разположени в бившата сръбска провинция, за да предотвратят насилието между етнически албанци и сърби.

Сърбия не признава независимостта на Косово, извоювана през 2008 г., а сърбите в Северно Косово смятат Белград, а не Прищина за своя столица.