По думите ѝ българските граждани, както и политическите формации, очакват бързи и скорошни избори.

„С президента Йотова обсъдихме кое е най-важното за този служебен кабинет – каква да бъде фигурата на служебния министър-председател, както и тази на вътрешния министър. Целта е да се постигне широко обществено доверие“, посочи Назарян.

Тя подчерта, че служебното правителство има две основни задачи – да поддържа функционирането на държавата до излъчването на редовен кабинет и да гарантира честни и прозрачни избори.

„Основните нагласи в обществото са именно за честен и прозрачен изборен процес. Тук президентът има ключова роля и отговорност да прецени кой най-добре може да оправдае тези очаквания“, добави тя.

Рая Назарян посочи, че с президента са се обединили около позицията, че политически лица не са подходящи за ръководството на служебен кабинет.

„Всеки един от 240-те народни представители, включително председателят на Народното събрание, принадлежи към конкретна политическа формация. Дори и да не участва в следващите избори, усещането за липса на безпристрастност остава силно и това може да подкопае доверието в изборния процес“, заяви тя.

По думите ѝ същото важи и за вътрешния министър, който трябва да бъде максимално отдалечен от политическите партии и кандидатите за народни представители.

„Колкото и подготвен да е един председател на Народното събрание и колкото и добре да познава политическите процеси, винаги ще има съмнения за евентуална намеса. Това не е честно нито към самата фигура, нито към обществото, което очаква справедливи и честни избори“, допълни Назарян.

Тя подчерта, че с президента Йотова са на едно мнение, че именно това е по-правилният подход.

От 23 януари Илияна Йотова изпълнява функциите на президент, след като Конституционният съд прекрати предсрочно мандата на Румен Радев заради подадената от него оставка. Йотова е първата жена в историята на България, която заема поста държавен глава.

Припомняме, че и трите проучвателни мандата за съставяне на редовно правителство бяха върнати неизпълнени. Първият – на ГЕРБ-СДС – беше върнат веднага, вторият – на Продължаваме промяната – Демократична България – също не доведе до кабинет. Третият мандат, връчен на Алианс за права и свободи, бе върнат, с което се изчерпа конституционната процедура и се отвори пътят към предсрочни парламентарни избори.

След промените в Конституцията от 2023 г. президентът може да избира служебен министър-председател от т. нар. „домова книга“ – ограничен списък от конкретни длъжности. Част от потенциалните кандидати вече отказаха, сред тях са председателят на парламента Рая Назарян, омбудсманът Велислава Делчева и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

Основният закон не дава ясен отговор какво следва, ако всички допустими кандидати откажат да поемат поста.

Ако бъде назначен служебен министър-председател, той ще предложи състава на служебното правителство, след което ще бъде обявена и датата на предсрочните парламентарни избори.