Повод за реакцията станаха изявления на министъра на културата Евтим Милошев и появилите се в публичното пространство данни за натрупани загуби в НДК. От дружеството обаче твърдят, че подобни оценки дават непълна картина на реалното му състояние.
Според ръководството счетоводните загуби, които често са в центъра на критиките, са свързани основно с амортизации на сградния фонд, а не с текущата дейност на институцията. От НДК посочват, че подобни загуби се отчитат още от създаването на дружеството през 2011 г., независимо кой го управлява.
В същото време ръководството изтъква показатели, които според него показват подобрение на финансовото състояние. По данни на дружеството наличните средства по сметките са се увеличили от около 7,5 млн. лева в началото на 2024 г. до близо 16 млн. лева към средата на 2026 г. Отчетен е и ръст на приходите от основната дейност, както и намаляване на оперативната загуба.
Позицията идва на фона на засиленото внимание към управлението на НДК, включително към размера на възнагражденията на ръководството и използването на служебни автомобили. От дружеството отговарят, че заплатите се определят по правилата за държавните предприятия и не се различават от практиките в други публични дружества.
Ръководството използва случая и за да очертае бъдещите си планове. Сред тях са мащабна дигитализация на НДК и Фестивалния и конгресен център във Варна, изграждане на собствена билетна система и модернизиране на технологичната инфраструктура.
От НДК отправят и критика към Министерството на културата, като твърдят, че до последните публични изявления не е била проведена официална работна среща между министъра и изпълнителния директор на дружеството. Оттам заявяват готовност за разговор, но настояват дебатът да се води на базата на финансови отчети и документи.
Спорът не е само за числата
Зад размяната на критики между Министерството на културата и ръководството на НДК стои по-широк въпрос – по какви критерии трябва да бъде оценявана една от най-големите културни институции в страната. От една страна са счетоводните загуби, които се натрупват от години и се използват като аргумент за необходимостта от промени в управлението. От друга са оперативните показатели, на които акцентира ръководството – ръст на приходите, увеличение на наличните средства и липса на държавна субсидия..
Спорът показва и различен подход към ролята на НДК. Макар дружеството да е държавна собственост, то функционира като търговско предприятие и трябва да осигурява значителна част от приходите си самостоятелно. В същото време НДК изпълнява културни и обществени функции, които трудно могат да бъдат измерени единствено чрез финансовия резултат.
Именно затова дебатът около НДК надхвърля въпроса дали дружеството е на печалба или загуба. Той поставя темата как държавата трябва да управлява големите си културни институции, какви цели им поставя и по какви показатели отчита тяхната ефективност. На този фон публикуваната позиция на НДК е не само отговор на конкретни критики, а и опит да наложи собствен прочит на данните в момент, когато бъдещето на управлението на дружеството е под засилено обществено и политическо внимание.
