Недохранени или затлъстели са една трета от децата в света

“Ако децата се хранят зле, живеят зле”, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор, представяйки първия доклад на фонда за състоянието на децата от 1999 г. насам. “Губим позиция в борбата за здравословни диети.”

Въпреки близо 40-процентовото подобрение от 1990 г. до 2015 г. на състоянието на бедните страни, 149 милиона деца на 4 или по-малко години все още са твърде ниски за възрастта си, което уврежда мозъка и телесното развитие. Други 50 милиона са засегнати от загуба на тегло, хронично и изтощаващо слабеене, също породено от бедност. В същото време половината от децата под 5 години не получават основни витамини и минерали, което УНИЦЕФ нарича „скрит глад“.

През последните три десетилетия в развиващия се свят нараства друга форма на детско недохранване: излишното тегло. “Тази тройна тежест – недохранване, липса на важни микроелементи и затлъстяване, все по-често се среща в една и съща държава, понякога в един и същи квартал и често в едно и също домакинство”, споделя Виктор Агуайо, ръководител на програмата за хранене на УНИЦЕФ.

Във всички възрастови групи повече от 800 милиона души по света са постоянно гладни, а други 2 милиарда ядат твърде много вредни храни, което води до епидемии от затлъстяване, сърдечни заболявания и диабет.

Докладът показва, че Япония оглавява класациите по показатели за детско здраве с нисък процент на детска смъртност и малко деца с поднормено тегло, най-нисък процент на детско затлъстяване сред 41 развити страни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз.

“В японското училище има и ежедневни уроци, в които се обясняват хранителните елементи, съдържащи се в училищния обяд за деня. Това е добър начин да възпитате децата”, казва Мицухико Хара, педиатър и преподавател от Токийския университет “Касей Гакуин“.

Но дори Япония не се е избавила напълно от нарастващата тенденция за деца с наднормено тегло и затлъстяване в детска възраст. В Япония, както и на други места, тази тенденция засяга по-малко заможните семейства. “Децата в бедните семейства са по-склонни да достигат наднормено тегло, защото семействата се опитват да намалят разходите. В резултат на това ядат по-малко протеини, а консумират повече въглехидрати и захар, което води до затлъстяване.”, обяснява Мицухико Хара.