Незаконното анексиране на Крим или как Кремъл търгува със страх

 През последните 11 години не успях да посетя гроба на баща ми в Севастопол. През тези 11 години имам двама сина, които никога не са били в Севастопол – моят роден град и градът, в който се срещнахме и влюбихме в майка им.

Причината за всичко това е незаконното анексиране на Крим. Всеки ден мисля за тези събития, искам да се върна у дома, представям си как водя синовете си на любимите им места от детството, показвам им училището, в което съм учил, и местата, където съм срещнал майка им на нос Фиолент. Ето какво ще стане, когато изгоним Русия от Крим и над него отново се вее украинското жълто-синьо знаме.

За тези, които не знаят моята история, ще отбележа, че съм роден и израснал в Севастопол. Там прекарах 28 години. Бях принуден да напусна родния си град през март 2014 г. поради незаконното анексиране на Крим. Преди това, заедно със съмишленици, в продължение на 10 години извършвахме активна проукраинска дейност в Крим - организирахме патриотични акции, провеждахме патриотични автомобилни състезания, отразявахме незаконни действия и корупционни схеми на лоялни на Путин групировки на ФСБ.

Сега считам за своя задача да предам истината за Крим и какво се случи там не само в началото на 2014 г., но и преди това. Затова в този блог ще отговоря на основните въпроси, които ще ви помогнат да разберете какво наистина се е случило в Крим преди и след анексията.

Въпрос номер едно – проруски ли беше Крим?

Не! За съжаление много хора все още смятат, че мнозинството от жителите на полуострова са искали „да отидат в Русия“. Питат ме за това през цялото време. Това не е истина! Фейк, създаден от Кремъл, за да покаже, че Севастопол уж е трицветен, а не двуцветен. Прекарах по-голямата част от живота си в Крим и мога да кажа с увереност, че кримчаните не искаха да бъдат част от Русия. Особено по-младото поколение. Сред активистите на нашето проукраинско движение имаше дори деца на руски военни, деца на Черноморския флот, за които Украйна беше символ на свобода и справедливост, които те подкрепяха. И не говорим за двама или трима души, а за стотици хора.

Ами по-старото поколение? Далеч съм от мисълта, че повечето от по-старото поколение са искали да бъдат част от Русия. По-скоро някои от тях искаха да се върнат в Съветския съюз. защо е така Носталгия, защото искаха да се върнат в дните на младостта си, времената, когато целият им живот беше пред тях и много перспективи се очертаваха пред тях.

Така че аз съм убеден, че имаше много малко хора, които искаха анексиране. Изборните процеси са ярък пример за това. За да не отиваме твърде далеч и да не говорим с общи примери, нека вземем моя. През 2013 г. се кандидатирах за общинския съвет на Севастопол. Тогава останах на второ място, като получих 29% от гласовете. Всъщност всеки трети, стигнал до избирателните секции, гласува за мен - проукраински активист и по това време ръководител на координационния съвет на младежкото крило на партия УДАР. Това показа динамиката на нарастване на подкрепата за проукраинските сили. Освен това, когато се оценява този резултат, трябва да се вземе предвид фантастичната изборна измама от приятеля на Виктор Янукович, "регионала" Владимир Яцуба, който беше ръководител на градската администрация и глупаво участва и в тези избори.

Вторият въпрос е как Кремъл се опита да се противопостави на проукраинските сили?

След Оранжевата революция Русия започна хибридна война срещу моя роден град Севастопол. Една от първите стъпки беше придобиването на медийни активи, като телевизионни канали, вестници и онлайн медии, от руски бизнеси, контролирани от ФСБ. Следващата стъпка е да се наливат милиони долари всяка година в дейността на проруските организации с цел дестабилизиране на политическата ситуация в града.

Това се превърна във важен инструмент за дейността на Кремъл в Севастопол в началото на анексирането на Крим. Терорът и страхът са най-добрите приятели на Кремъл. Точно това направиха с кримчаните. Основната цел на това е да се сплашат опитите за съпротива срещу анексирането. Затова през февруари-март 2014 г. местни канали, контролирани и купени преди това от ФСБ, масово тиражират репресиите срещу проукраински активисти.

Видовете изтезания и репресии са различни и се извършват срещу най-активните слоеве от населението, които въпреки това се съпротивляват на анексията. За да не отивам твърде далеч, ще ви кажа с моя пример. Окачиха мъртва котка под вратата ми, изгориха колата ми и се опитаха да я откраднат. И това не е най-лошото, което се случи на тези, които се съпротивляваха на окупацията. Например Васил Черниш, лидерът на севастополския „Автомайдан“, който беше отвлечен на 15 март 2014 г., беше убит от режима в Кремъл и беше мой приятел. Той стана една от първите жертви на руско-украинската война.

Тази търговия със страх намали съпротивата на голяма част от населението на полуострова, защото хората знаеха, че те, техните родители или техните деца може да идват за тях. И не мога да ги виня за това, защото този натиск не само не спря, а се засили. Всички ужаси, които станаха известни с началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, мъченията, които руснаците подлагаха на затворниците, вече се случваха в Крим по това време.

Но въпреки това кримчаните излязоха на митинги срещу незаконното анексиране. Те излязоха, рискувайки здравето и дори живота си. На 26 февруари 2014 г. в Симферопол край Върховния съвет на Автономна република Крим се проведе многохиляден митинг срещу сепаратизма и за териториалната цялост на Украйна. Според различни оценки в митинга са участвали десетки хиляди души.

Сега да си припомним 9 март 2014 г. в Севастопол. Повече от хиляда души се събраха край паметника на Тарас Шевченко. Митингът имаше две цели – да почетем паметта на легендарния украинец и да изразим протест срещу окупацията. Този митинг беше разпръснат от руски екскурзоводи, "казаци", които бяха незаконно доведени в Севастопол от Ростов срещу пари. Само благодарение на ултрасите на ПФК Севастопол беше възможно да се избегне убийството на украински граждани на този митинг.

Третият въпрос е: каква политика е провеждал Кремъл в незаконно окупирания Крим след анексията?

Какво прави страната окупатор в украинския Крим от март 2014 г.? Първо, чрез промяна на миграционните потоци, тоест окупаторът насърчи местното население, родено в Севастопол, да напусне, а гражданите от различни региони на Руската федерация да се преместят в Крим.

Второ, преследването на противниците на анексията сред проукраинските активисти и кримските татари, откриването на наказателни дела, глобите и арестите за „екстремизъм“ и „тероризъм“.

Трето, разпространението на фалшиви новини за Украйна и случващото се на континента. Русия обича да разпространява различни истории на ужасите, по-специално, че Украйна ще се върне и почти всички жители на полуострова ще бъдат вкарани в затвора за сепаратизъм и предателство. Целта на Русия е да убеди кримчаните, че ако Украйна се върне, животът им ще се превърне в ад.

Четвъртият въпрос е какво да прави Украйна в тези условия?

При положение, че врагът продава страх на хората, нашата задача е да успокоим местното население. Сега жителите на Крим чакат информация от Украйна. Необходимо е да се обясни на един обикновен жител на Севастопол, който не е извършил престъпления срещу държавния суверенитет, че няма от какво да се страхува. Украйна го чака, няма от какво да се страхува, Украйна ще му помогне. Важно е да се предаде точно такъв сигнал.

Дмитро Билоцерковец