Темата се появява на фона на нарастващото напрежение около зависимостта на чуждестранните оператори на F-35 от американската поддръжка, особено след решения на администрацията на президента Доналд Тръмп, които обтегнаха отношенията със съюзници в Европа. Програмата F-35 по принцип не допуска самостоятелни софтуерни промени от страна на операторите. Актуализациите и планирането на бойните мисии се осъществяват чрез централизирани логистични системи, които освен софтуер обработват и чувствителни разузнавателни и оперативни данни.

Специалисти посочват, че именно този дигитален „гръбнак“ е ключов за бойните способности на самолета – без него ефективността му рязко намалява.

Към днешна дата Израел остава единственият оператор, който по договор има право да използва собствен софтуер и да поддържа самолетите си извън американската логистична мрежа. За останалите държави, включително Нидерландия, подобна автономия не е предвидена, като всяка по-съществена промяна се извършва под контрола на САЩ и производителя Lockheed Martin.

Анализатори предупреждават, че дори теоретичен „джейлбрейк“, както се нарича този тип кибератаки, не би решил основния проблем – зависимостта от американските доставки на резервни части и техническа поддръжка, които са под строг експортен контрол. Без тях самолетите биха били бързо извадени от експлоатация, а подобен опит би довел и до сериозни правни и политически последици.

Дебатът се вписва в по-широката дискусия за бъдещето на американския оръжеен износ, като някои държави вече преосмислят дългосрочната си зависимост от американски военни платформи. Въпреки това Туинман подчертава, че дори без допълнителни актуализации F-35 остава водещ изтребител и превъзхожда конкурентните модели в настоящия си вид.