Николай Слатински: У Бункерния има паника. Очевидна паника

Николай Слатински, Facebook. Заглавието е на ФрогНюз.

ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ

ПОЯСНЕНИЕ:

Качвам този текст, защото го смятам за изключително принципно важен.

ПЪРВО, защото в него става дума за нелеп и циничен опит на Бункерния да предложи Идеология - това, което близо четвърт век липсва на деспотичното му, зловещо управление.

ВТОРО, защото за първи път в Рашистката Феодализация се надига протестно движение, което (макар и все още плахо) критикува Бункерния и бандитската му Война срещу Украйна.

ТРЕТО, защото на Запад набира сила крайно опасно пораженско настроение, че всичко в Украйна върви за Украйна от зле по-зле, започват да взимат връх песимистични оценки и се засилва натискът Украйна да се съгласи на формулата Територии срещу Мир.

ЧЕТВЪРТО, защото опасността от рашизация (която ще отприщи масово насилие и ще върне страната десетилетия назад) на България ескалира с всеки изминат месец и у нас се надига прорашистката Пета колона, имащаима (поне) седем опасни пипала:

--- в Системата за национална сигурност, отбрана, външна политика и вътрешен ред;--- в Президентството;
--- в Парламента (БСП, Израждане, част от Герб);
--- в Структурите, свързани с Православната религия;
--- в Бизнеса;
--- в Разрастващата се общност на руски граждани, имащи недвижима собственост у нас;
--- в Част (никак не малка) от гражданите в България с руски паспорти (а притежаващите такива паспорти у нас са много десетки хиляди, ако не и поне 2-3 стотици хиляди).

ДВЕ СЪБИТИЯ В ЦАРСТВОТО НА БУНКЕРНИЯ

Да, две събития,... не, по-скоро явления, феномени характеризират с особена сила, криеща огромна (засега само потенциална) енергия случващото се в Мордор, в страната на рашистките орки.

⁕ Първото от тези две явления, от тези два феномена се илюстрира най-гротескно с видеостената на неотдавнашното сборище, на която между два Иисуса се вижда на екрана Той, Бункерния.

Бункерния допуска безумно груба грешка!

Бункерния разпалва великоруски, имперско-експанзионистичен, етноправославен шовинизъм!

И той прави това в държава, съставена от огромен брой етноси и религии; в страна, която е сред най-многочислените мюсюлмански (населени с вярващи в Исляма) страни!

Явно Бункерния е изиграл погрешно всички други свои карти и залага на последната, която му е останала. А това може да отприщи страшни етнически конфликти и религиозни сблъсъци по цялата територия на тази черна дупка, в която Бункерния превърна Рашистаката Феодализация.

Очевидно великоруският, имперско-експанзионистичен, етноправославен шовинизъм е по-по-най-последното убежище на Негодника.

Да отбележим следното, то е принципно важно.

Първо за социализма:

--- Той като идея, а донякъде и като реализация бе интернационалистичен.

Важното е да „строиш социализъм“ в държавата си, пък ако искаш служи му там всякакви местни подправки – унгарски (гулаш-социализъм), полски (католически социализъм)...

--- Той се правеше на човеколюбив, уж посветен в името на народа, в името на човека; макар всъщност да предлагаше на подчинените и впрегнати в ярема му хора мефистофелска сделка – сигурност (златната клетка на сигурността) срещу права (твърде малко оставени им и твърде много отнети им права).

--- Той предпочиташе да се обгражда със Стени, не се свенеше да се се самоизолира и се задоволяваше да контролира деспотично и сурово, с меко (пропаганда) и твърдо (репресии) насилие своите народи.

--- Той се базираше се на някаква наднационална идеология – марксизъм-ленинизъм (пропита от диалектически и исторически материализъм и прогнила от научен комунизъм).

А сега за великоруския, имперско-експанзионистичен, етноправославен шовинизъм.

--- Той е ултранационалистичен;

--- Той човеконенавистнически;

--- Той агресивен, завоевателен, нахлуващ в други държави за да граби територии и поробва народи, а ако те не искат да бъдат поробени, той ги избива и превръща страната им в руини или им носи безнадеждна изостаналост.

--- Той е лишен от каквато и да е идеология и ако говори за идеологи, то тя прикрива с претенциите си че е идеология само мракобесие, бруталност, варварство и вкорененост в миналото, обърнатост само към миналото – и то не такова, каквото то е било, а такова, каквото на деспотичния режим се е искало то да е било.

Малка ремарка към БСП (там все пак има немалко напълно вменяеми хора) и Израждане:

Вие давате ли си сметка в лапите на какво Чудовище тласкате България????

⁕ Второто от тези две явления, от тези два феномена е започващото да набира сили движение на съпругите на мобилизираните рашисти.

Най-напред лирично отклонение.

Аз помня някога в Харков мълчаливото шествие на майките на обикновените руснаци – с черни забрадки, с безмерна, галактическа скръб, с покрусени лица, със свъсени вежди, със свещи в ръка – страдащи по загиналите си деца във войната в Афганистан. Вървят, вървят, вървят, вървят, а на хората отстрани сълзите им текат...

Понякога съм (си) казвал, че преди всичко майките на убитите и одирани живи, връщани в оловни, неотваряеми ковчези, руски младежи сринаха СССР, разпаднаха съветската империя, сложиха край на съветския социализъм и спечелиха Студената война.

Забележете промяната сега, тя е показателна.

‣ По-рано, по време на Афганистанската война протестираха главно майките. Те протестираха, защото синовете им бяха убити.

‣ Сега, по време на Украинската война протестират главно съпругите. Те протестират, за да им върнат мъжете обратно от бойното поле.

‣ Обичта и мъката на майката са винаги безусловни и безкрайни.

За майката със смъртта на нейния син животът фактически свършва, светът се срива, бездната от страдание се отваря със страшна сила, всичко губи своя смисъл.

Майката на убития войник не иска повече да бъдат убивани синове на други майки.

‣ Обичта и мъката на съпругата като правило са условни и временни.

За съпругата е огромно нещастие да загуби съпруга си, но за нея животът продължава. Ненапразно народните песни пеят, че съпругата жали 3 години, сестрата жали 9 години, майката жали до гроба.

Съпругата на намиращия се на фронта войник не протестира за да няма други съпруги, чиито съпрузи са на фронта, тя иска нейният съпруг повече да не е на фронта.

Независимо от казаното дотук, протестите на съпругите на мобилизираните преди повече от години и нямащи право на демобилизация солдати, се засилват.

Това е първото сериозно предизвикателство за Бункерния и неговата орда ояли се олигарси, политици, висши военни и алчни корупционери.

Има елементи на паника. Очевидна паника.

Опитват се да купят съпругите с щедри пари и привилегии. Понякога успяват.

Опитват се да скрият от очите на обществото надигащата се вълна от недоволство. Но почти винаги не успяват.

Как да успееш, когато буквално във всяко училище, във всеки университет има табло със снимки на загинали в Украйна рашисти.

Властта първоначално се успокояваше, че при всеки протест, главно чрез видеА в социалните мрежи (но вече не само там и не сама така) съпругите на солдатите се заклеват, че те не са против войната в Украйна, те просто се чувстват излъгани, че именно техните съпрузи повече от година се бият и гният на бойното поле, че са прецакани (те използват директно много по циничен израз от „прецакани“).

Но постепенно става безпощадно ясно, че това коленопрекленно заявление на съпругите все повече е димна завеса за избягване на съдебни репресии. Вече се произнасят директни обвинения към властта и дори, представете си, към Бункерния!

Съпруги на намиращи се на фронта солдати са първите хора, подкрепящи режима на Бенкерния, които произнасят на глас тежки обвинения срещу Бункерния – че лъже, че води напразна война, че праща съпрузите им на явна смърт, че съсипва живота на техните деца.

Не е ясно какво ще се получи от тези протести. Надеждата е, че към тях масово ще се включат майките. Дотогава винаги има възможност съпругите да отстъпят.

Съпругите имат деца, с които могат да ги притиснат.

Съпругите имат потребности за живеене и оцеляване, които могат да бъдат „осребрени“ – срещу мълчание.

Съпругите искат единствено да върнат съпрузите им.

Съпругите все пак са само ... съпруги.

А майките – майките са най-святото и велико нещо на този свят. Те за синовете си са готови и в ада да отидат, за да ги измъкнат от там.

Такива са всички майки.

Защо днес (все още) не са такива руските майки – умът ми не го побира.

Но се надявам и руските майки отново, както преди повече от 40 години, да докажат, че и те са майки. Че и те са Майки!