Само през 2025 г. те достигат над 45 млрд. долара при под 25 млрд. година по-рано.

LEO сателитите имат ключово предимство – по-близо са до Земята, което позволява по-бърза комуникация, по-ниски разходи за изстрелване и по-кратко време за реакция. За разлика от тези в по-високи орбити, те не остават фиксирани над една точка, а работят в мрежи от множество апарати, осигуряващи глобално покритие.

Най-видимият пример за този бум е мрежата Starlink на Илон Мъск, която вече включва над 9500 спътника и планира значително разширяване. Компанията SpaceX дори обсъжда още по-амбициозен проект – орбитални центрове за данни, захранвани от слънчева енергия, с потенциал до милион сателити.

Конкуренцията обаче се засилва. Nvidia представи нова платформа за изкуствен интелект в космоса, предназначена за орбитални центрове за данни и автономни космически операции. Amazon също развива проекта си Kuiper с хиляди планирани спътници, а Blue Origin на Джеф Безос има амбиции за над 5000 апарата до 2027 г.

Европа не изостава в усилията – мрежата OneWeb на Eutelsat вече има над 600 сателита, като Франция инвестира сериозно, за да я превърне в конкурент на Starlink. Китай пък планира над 200 000 спътника в различни орбитални съзвездия.

Този мащаб бележи фундаментална промяна в начина, по който космосът ще се използва и управлява. От 2009 г. насам в космическата икономика са вложени над 400 млрд. долара, като повече от половината идват от САЩ.

Въпреки бързия растеж обаче експерти предупреждават за сериозни рискове. Регулациите изостават от темпа на развитие, а съществуващите правила са създадени за по-предсказуема среда в геостационарна орбита. Днес, при по-сложната и динамична LEO среда, липсват достатъчно ефективни правни механизми.

Според анализатори индустрията се нуждае от нов подход, тъй като космосът все повече се доминира от частни компании, а не от държави. Наред с възможностите – като свързване на милиарди хора и ускоряване на научните открития – нараства и рискът от неконтролирана конкуренция и технологични заплахи.

В крайна сметка ниската околоземна орбита се очертава като новото стратегическо пространство – със значение, сравнимо с енергийните мрежи, морските маршрути и дигиталната инфраструктура на Земята.