Нито един от опасните язовири не е оправен, сочи Икономист

Единствените предприети действия в този период са „хартиени“ - през лятото на м.г. бе взето решение за създаване на специално Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовирите”(ДПУСЯ), което трябва да осигурява комплексно управление на язовирите – публична и частна собственост, както и бяха гласувани 500 млн. лв. за Държавната консолидационна компания (ДКК), които да се ползват за тази цел. Към днешна дата предприятието не функционира и само природата ни пази от апокалиптични инциденти.

Първите 16 язовира, които трябва да бъдат ремонтирани, са определени още на 13 юли м.г., когато Министерският съвет взема решение да увеличи капитала на ДКК с 500 млн. лв. и я нагърбва с отговорността да възлага ремонтите на язовирите. Оттогава започва и голямото чакане за структурирането на новата държавна фирма ДПУСЯ, която трябва да одобри ремонтите. Междувременно на 4 октомври м.г. списъкът с язовири е допълнен с още два водоема. И чакането отново продължава. Едва преди 10-ина дни кабинетът прие Правилника за устройство и дейността на ДПУСЯ. Това означава, че вече може да започне набирането на персонал за предприятието, което, с оглед на постигнатото досега, може да се приеме като раздвижване в положителна посока. От правилника става ясно, че поредната държавна фирма ще има изпълнителен директор, който ще си има двама заместници и общо към нея ще работят 156 човека.

ИЗБОР: Икономическият министър Емил Караниколов трябва да назначи изп. директор на новото ДП „Стопанисване и управление на язовирите“

Структурата ще има и 7 териториални поделения в Благоевград, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Враца и Хасково. Източник от Министерството на икономиката заяви, че времето, необходимо за структурирането на новата администрация, ще е от 3 до 6 месеца. Този детайл подсказва с колко още най-малко ще закъснее стартът на ремонтите на водоемите.

Един от проблемите за досегашното забавяне е процесът по прехвърляне на язовири от общини към държавата. Миналото лято правителството смяташе, че този процес ще приключи за 3 месеца, т.е. до октомври 2018 г. Министерството на икономиката съобщава, че са постъпили предложения за прехвърляне на собствеността от 121 общини, като общият брой на предложените водни обекти е 2721. От ведомството уточняват, че местните администрации се отказват не само от язовири, но и от рибарници и други водоеми. Други 2779 водоеми си остават общинска собственост и местните власти не искат да ги даряват на държавата. Друг проблем пред процеса бе посочен през февруари т.г. от зам.-министъра на икономиката Лъчезар Борисов, който призна, че е спорно доколко процедурата по даряването на общинските водоеми на държавата е правно подплатена. Причината е, че Законът за общинската собственост забранява дарения на публична общинска собственост. Тогава депутати от парламентарната комисия по регионална политика обаче посочиха, че това не е проблем, защото Законът за водите регламентира това право, разписвайки процедурата, по която да става това. От Министерството на икономиката обаче смятат, че са нужни допълнителни гаранции, които ще се осигурят чрез още законодателни промени, които ще се изготвят.

Къде са водоемите, които се нуждаят от спешен ремонт

Като цяло в последните 3 години от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) идентифицираха общо 6585 язовира на територията на страната. От тях от ремонти се нуждаят 858 броя, а 416 от посочените трябва спешно да се ремонтират. От данните на ДАМТН става ясно, че най-много, 101 язовира, нуждаещи се от спешен ремонт, има в област Хасково, следва Пловдив с 99, Кърджали с 46, Стара Загора с 33, Пазарджик - 22, Търговище – 10, и Благоевград - 9.

Превантивно или предизборно?

Ремонтите на първите 18 язовира няма да стартират до края на топенето на снеговете, но със сигурност ще се споменават от кандидат-кметовете на областните центрове и в по-малките общини в предизборните им агитации на предстоящите местни избори. От списъка става ясно, че в област Благоевград ще се ремонтират яз. „Лялево дере 1“ и яз. „Сушица“. Два са избраните язовири в Софийска област - „Бели Искър” и „Джахов мост“. В област Кюстендил е яз. “Долистово”. Цели 3 язовира ще се ремонтират във Врачанско - “Три кладенци”, „Девене“ и „Лесура“. Два са избраните водоеми в област Велико Търново - яз. „Павел 1“ и яз. „Горния капчук“, в Шуменско - яз. „Дибич“, а в Добричко - яз. „Смолница 2“. Списъкът продължава с водоемите в област Бургас - „Ябълчево 2“, в Ямболско - яз. „Пчела 000004“, в Старозагорско - яз. „Априлово“, в Пловдивско - яз. „Керезлъка“, и в област Пазарджик - яз. „Дюлево 1 (Голуша)“. Вглеждане в списъка показва, че за първите ремонти са избрани области, чиито центрове се ръководят предимно от кметове на ГЕРБ. Изключение правят само Кюстендил, Пазарджик и Самоков. Точните суми на ремонтите на всеки един от тези водоеми още се пресмятат, като те финално ще бъдат гласувани от ръководството на бъдещото държавно предприятие. Управата му ще е от 7 човека, като в него ще влизат изп. директор, по един представител на Министерството на икономиката, земеделието, околната среда, регионалното ведомство и това на енергетиката. Ще има представител и на Националното сдружение на общините.

УТЕХА: Към настоящия момент няма опасност от наводнения и разливане на водоеми. За април очакваната месечна сума на валежите средно за страната е около и под нормата, която за равнините е между 40 и 70 л/кв.м, а в планинските райони – между 60 и 100 л/кв.м.

Отчет сутрин и следобед

Но докато ремонтите на най-застрашените водоеми са още в бъдеще време, от Министерството на икономиката посочиха пред “Икономист”, че изпълняват строг план за недопускане на наводнения на територията на страната. За целта на 24 януари т.г. е активиран оперативният щаб в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Изпратени са предупредителни писма до областните управители на областите с доста неизправни водоеми Благоевград, Пловдив, Смолян, Хасково, Кърджали, Стара Загора, с които е наредено собствениците на язовири да регулират и поддържат водните нива до безопасна степен. Ръководството на щаба обобщава и анализира информацията за състоянието на язовирните стени и съоръженията към тях, предоставена от началниците на регионалните отдели, изготвя и предоставя два доклада дневно – в 9:30 часа и в 16:30 часа, а в случай на необходимост на всеки два часа. С повишено внимание се следяло и състоянието на язовирите с констатирани технически неизправности по стените и съоръженията към тях, както и на нуждаещите се от неотложен ремонт.