Нови мишени: Иран насочва ударите си към американските технологични гиганти

Според Техеран техните офиси и активи могат да бъдат атакувани, ако продължат действията срещу Иран, като предупреждението е формулирано като пряка ответна реакция срещу „враждебни и терористични актове“.

Паралелно с това иранският посланик в Рим заяви в интервю, че новият върховен лидер Моджтаба Хаменей е жив и продължава да управлява страната. Той пое властта след смъртта на баща си Али Хаменей, загинал при първоначалните израелско-американски удари в края на февруари. Оттогава отсъствието му от публичното пространство доведе до множество спекулации, включително твърдения, че е бил ранен или в тежко състояние. Според дипломата обаче липсата на изяви се дължи изцяло на съображения за сигурност.

На военния фронт също има нови развития. Анализ на The New York Times, базиран на сателитни изображения, показва, че САЩ са използвали нов тип балистична ракета при удар в южната част на Иран. Взривната вълна е засегнала и цивилни обекти в град Ламард – включително спортна зала и начално училище, разположени в близост до предполагаема военна цел.

Всички тези събития се развиват на фона на рязко изостряне на напрежението между САЩ, Израел и Иран. Заплахите срещу международни компании, съчетани с продължаващите военни действия и неяснотата около иранското ръководство, увеличават риска от по-широка ескалация в региона, която може да засегне както сигурността, така и глобалната икономика.

Какви активи имат американските гиганти в региона?

Иранските заплахи срещу водещи американски технологични и индустриални компании в Близкия изток бележат нова фаза в ескалацията на конфликта – този път насочена не към класически военни цели, а към ключова икономическа и дигитална инфраструктура.

В центъра на риска са т.нар. „облачни“ гиганти като Microsoft, Google и Amazon, чиито центрове за данни в Израел, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия поддържат критични държавни услуги, енергийния сектор и комуникациите. Особено чувствителни са и подводните интернет кабели, свързващи Европа, Азия и Близкия изток – евентуално прекъсване би имало глобален ефект върху трафика и дигиталната икономика.

Други потенциални цели включват развойните центрове на Apple в Израел, които играят ключова роля в разработката на чипове, както и символични обекти като флагманските магазини в Дубай и Абу Даби. При IBM рискът е основно в киберпространството – компанията поддържа банкови и правителствени системи в региона, което я прави уязвима за атаки, способни да блокират финансови операции в целия Персийски залив.

Най-видимите физически цели обаче са свързани с Boeing – логистични бази и съоръжения за поддръжка на военна авиация в държави като Саудитска Арабия и ОАЕ, които вече са били обект на атаки с дронове в миналото.

Иран разполага с широк набор от инструменти за подобни действия – от кибератаки срещу индустриални системи, през дронове–камикадзе, до морски диверсии срещу подводна инфраструктура. Особено тревожни са сценариите, при които кибератаки могат да доведат до физически щети – например прегряване и повреда на сървърни центрове.

Експертите предупреждават, че удар срещу подобна инфраструктура няма да бъде възприет просто като атака срещу компания, а като директно посегателство срещу държавата, на чиято територия се намира. Това създава риск от по-широка ескалация и дори задействане на механизми за колективна сигурност.

На този фон страните от региона вече засилват защитата на критичната си инфраструктура, включително чрез модерни системи за противовъздушна отбрана, насочени не само към военни обекти, но и към „дигиталните сърца“ на съвременната икономика.