Неделя, 22 Април 2018, 10:04
Frognews
8| 5403 |03.04.2018

ДС в НРБ: мързелива, глупава, с мирис на пот и вкиснало

.
Нечистоплътни, но опиянено повтарящи тъпизма за ”чистите ръце”; тройкаджии, компенсиращи тежката си песредственост с намеци за ”тихия фронт”, с интриги и заплахи. За ченгетата на ДС пише Александър Андреев, цитиран от Дойче веле.
Слабо образовани, но с огромно самочувствие. Нечистоплътни и в прекия, и в преносния смисъл, но затова пък в опиянение повтарящи тъпизма на Дзержински за "чистите ръце" на чекиста. Мързеливи бюрократи, които дори от бюрокрация не разбираха. Патриоти, които се кълняха само в "братския Съветски Съюз". Бездарници, които имаха един-единствен талант: да лъжат без да им мигне окото. Авантаджии, искрено убедени, че всичко им е позволено. Такива бяха хората от Държавна сигурност на НРБ, които съм срещал през 1970-те и 1980-те години. Може да е имало и други, но не вярвам.

Закономерно ще попитате къде съм ги срещал. В малка София от онова време просто беше невъзможно да не ги срещнеш. Сред състудентите ми в университета имаше поне неколцина, един дори пищов носеше. В общия случай - тройкаджии, които компенсираха тежката си посредственост с намеци за "тихия фронт", с интриги и заплахи. По-късно, в смехотворните, затворени общности на т. нар. "художествено-творческа интелигенция" служителите на ДС бяха задължителен и неизбежен елемент от интериора. "Ченгето на преводачите", "ченгето на журналистите" или "ченгето на художниците" - всички те се подвизаваха уж под прикритие край масите в съответните творчески клубове, чиято атмосфера тежеше като олово от тютюневия дим, алкохолните изпарения и многозначителните разговори за смисъла на живота и изкуството.

В пристъп на пиянска дружелюбност те можеха да ти обещаят "контрактация" (тоест пари от пропагандните фондове на ДС) за картина, роман или статия, но "махмурлукът" им (а най-вече параноята и необходимостта да симулират дейност) често пъти се материализираха в груби цензорски действия. А при особено лош късмет съответното ченге можеше да съсипе цялата ти кариера и да ти развали семейството. Просто ей така, защото не му харесва "мутрата ти", защото е хвърлило око на жена ти или от обикновено престараване. Честно казано, срам ме e, гнус ме е дори, че съм бил физически близо до тези хора, но това не променя нещата. Не променя, уви, и биографичните катастрофи на неколцина мои роднини, познати и приятели, горко изпатили си не само заради своето свободомислие, но и заради съвсем странични неща като сексуална ориентация, "лош произход" или извънбрачни връзки.

Многобройни филми (като получилият "Оскар" "Животът на другите") сетивно припомнят образа, миризмата и вкуса на онази ДС (или Щази). Прашно, с мирис на паркетин, пот и вкиснало, с фалшиви ламперии и фалшиви лозунги, със сиви костюми и сиви вратовръзки, с многозначителен червен телефон върху талашитеното бюро, с един непрозрачен и мъртъв властови език, с натрапчивото внушение, че ти с нещо си крив и с нещо си им длъжен... Усещане за тежка безотрадност и безсмисленост.

Да не говорим за практическите резултати, сътворени от тези хиляди чиновници. При това слухтенето за политически вицове и мръснички тайни, което само доразлагаше обществената тъкан на онези общества, беше само най-видимата, гадна част от айсберга. Ами обвеяните в ореол на героизъм "разведчици" ала Емил Боев? Те какви резултати постигнаха? Някой да се сеща поне за една - хайде, не смислена, но да речем успешна операция на разузнаването на НРБ? Как да се сетиш, като такава няма. Седяха в Мюнхен или в Лондон, изрязваха с ножички за нокти новини от вестниците, които после преразказваха в строго секретните си доклади до Центъра. Вярно, когато т.нар. "социализъм" вече видимо започна да гние и замириса на капитализъм, разведчиците успяха да откраднат някоя и друга западна технология и да поизнесат малко пари към банките на класовия враг. Но това беше всичко.

Покрай досието на Юлия Кръстева, покрай Скрипал, покрай чекиста в Кремъл и нелепата ескалация на международното напрежение, покрай бившите служители на ДС, които отново изпълзяха по медиите, за да обясняват със сонорна задушевност как нещата не са толкова прости - покрай всичко това задължително трябва да си припомним какви точно бяха и са "нещата". А те бяха и са глупави, нечистоплътни и безсмислени. Всичко друго е лъжа и анемичен опит за пренаписване на някоя и друга биография и на безотрадната история на т.нар. "социализъм".
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Цветанов ни лук ял, ни мирисал: Защо ми вменяват вината за ареста на Цонев и Гуцанов? 9| 7502 |16.11.2017 . Над 60% от обвиняемите не помирисват затвор 2| 4856 |17.07.2017 . Десислава Атанасова ни лук яла, ни мирисала за министерските кресла 2| 3419 |19.04.2017 . Проф. Слатински: На държавата ни е вмирисана и главата, и душата 32| 8742 |14.01.2016

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах