Обединен граждански протест

Те излизат с обща Декларация, която съдържа 19 конкретни искания, свързани със сферата на дейност на всяка една от тях, както и общозначими, общочовешки искания. Организаторите застават срещу досегашната политика на управление и призовават към мирни, законосъобразени протестни действия всички, които желаят да ги подкрепят в митингите в София, Пловдив, Свищов и други градове на страната. Ето и мненията на трима от организаторите.

МИРОСЛАВ ДЖУКАНОВ, студент в СУ “Климент Охридски”, представител на Сдружение за защита на студентските права:

Аз освен че съм студент в Република България, съм и гражданин на тази дължава и за мен лично поправките, които се обсъждат в момента в закона за събиранията, митингите и манифестациите е предостатъчен повод да изляза на улицата. Именно поправката, според която се забранява на гражданите да организират своя граждански протест пред и около територията на Народното събрание, на Министерския съвет, на Президенството, на определени министерства, на съдилищата и съдебните палати в България и други територии – за мен това е посегателство върху демокрацията. Не стига, че Законът за референдумите е неефективен, не стига, че избирателната ни система е неефективна, ами и единствения трети останал механизъм за граждански контрол, те се опитват и него да погазят. Като студент, моето искане е да има закон за студентските градчета, който да ги определя като студентски кампус, но този протест далеч вече не е само студентски, ами е и граждански. Защото има причини да бъде граждански – тези причини не ги пораждаме нито аз нито другите, а хората там, дето вече 20 години едни и същи грабят нашата държава. Нужна е глобална промяна в държавната система. Не само законодателни промени в съдебната система, но също така и в определянето властта на определени институции и органи в тази държава, защото в момента е неравномерна и не могат да се контролират една – друга. Ние работим по изработка на такива законодателни промени, но нека да видим на 14-ти дали има хора, които имат желание да подкрепят такъв протест, дали има хора, които желаят да изявят гражданската си позиция. Ако има такива – ще продължим работа в тази насока. Когато отделните организации протестират само за себе си с ограничени групи хора, се вижда, че държавниците по никакъв начин не взимат под внимание този техен протест, затова е нужно едно обединяване на всички тези искания. Студентските искания могат да се обединят в едно-единствено, а именно “Закон за студентските градчета”. Разбира се, че ние имаме изисквания към общината да упражни своя контрол, но дори само да бъде показано някакво желание, някаква политическа воля за промяна в тази посока – това ще е успех. Но самите организации, самите социално-браншови групи ако протестират сами за себе си, това се вижда, че няма ефект и се вижда, че е нужно едно обединяване, за да стреснат онез там и да им трепери под лъжичките малко, за да започнат да си вършат работата. Протестът на 14-ти и протестите, които евентуално ще настъпят след това имат двупосочен възпитателен характер – от една страна те трябва да научат управляващите, че те не са там заради себе си и за да защитават личните си интереси, ами са там, за да защитават обществените и народните интереси, от друга страна, тези протести имат за цел да накарат българския гражданин да повярва в себе си и да разбере, че демокрацията не носи само права и свободи, а тя носи и гражданска отговорност. Отговорността да изразяваш несъгласието си когато хората, които ти си избрал не защитават твоите интереси.

НАДЕЖДА МАКСИМОВА, Коалиция „За да остане природа в България”:

Ние всъщност имаме конкретни искания за промяна в Закона за горите, който ще се гласува най-късно на 14-ти и затова ние тогава така или иначе трябва да сме на улиците, за да кажем на управляващите, че този закон, който се канят да приемат е престъпен и унищожителен за горите и не спира заменките, а напротив – удължава ги и дава възможност за продажба на държавни земи за строителство на техни територии, този закон е ужасяващ и просто се свързахме със зърнопроизводители, млекопроизводители или по-скоро те се свързаха с нас, но вижте – има едно общо искане за всички нас, за всички, които излизат на 14-ти и това е да живеем в една по-добра страна и това ни обединява. Може би сме оптимисти и идеалисти, но смятаме, че в България обединението е много важно и че ще успеем. Досега никой, никога, никъде не е успявал да се обедини. Всеки е дърпал чергата към себе си и затова изготвихме тази декларация с конкретни искания от всяка една дадена група, като останалите групи ги прочетоха, обсъдиха и одобриха и отсъдиха – „Да, това е справедливо! Да, горите не трябва да се разпродават, не трябва да се унищожават. Да, българските земеделци трябва да бъдат финансирани и стимулирани да произвеждат и земеделци, и млекопроизводители, и пчелари.” Получаваме яснота една от друга групите и се подкрепяме взаимно, солидарно. Притеснителното е в това, че се появяват други групи, като на Расате например, които ние никога не сме приемали и толерирали и няма да го направим никога. Политически лозунги и насилствени прояви са недопустими и никога няма да ги подкрепим. Ние се обединяваме в името на една по-добра страна, а по-добра страната с такива прояви никога няма да стане!

АЛБЕНА СИМЕОНОВА, земеделски производител от с. Любеново, Никополско:

Ние ясно сме изпратили нашите искания отделно на протеста миналата година, а сега в общия протест даже ми се струва, че е още по-сериозно и по-силно звучат – нашите искания вече са подкрепени и от природозащитници, от студенти, от пенсионери... Ние също 100-процентово подкрепяме техните искания. Аз също съм един от участниците в коалицията „За да остане природа” и съм и еколог по образование. Напълно ги подкрепям и се надявам, че техните искания ще бъдат изпълнени. Много е важно с промените в закона за горите, а да не говорим за студентите! Студентите трябва да се подкрепят – това са децата ни! Нас правителството ни убива като не ни дава полагащото се, а убиват децата ни като дойдат да учат в София – така че няма как да не ги подкрепяме! Много често се споменава думата статукво. Трябва да се промени системата на управление в държавата. Мои колеги зърнопроизводители, земеделци, казват „Аман! Искам вече да избираме така, че като застане човекът да знам, че съм гласувал за него, а не за 10 – 15 души и цялата тази шлака, която се събира в Народното събрание!” Трябва да се промени конституцията, трябва да се промени начина на управление на тази страна и си мисля, че тези хора, които сега излизат от университетите и институтите, необременени от досегашното 60-годишно управление са едно добро бъдеще за нашата страна.

Стоян Колев