Олга бяга от войната в Украйна, за да роди детето си в България, но не успява да го прегърне живо

Майката – Олга е бежанка, пристига през април в България бременна в 5-ти месец. Пристига съвсем сама. Мъжът й остава в град Днепр. Тя живее в една база, после в друга. Олга е на 37 години. Няма други деца. Чакала е дълги години да забременее. Накрая чудото се случило. Заминава за България, за да спаси детето си. Уви!

Тя ни разказа за трудностите, през които е минала да си намери лекарски грижи по време на бременността – поликлиниките, в които е ходила са й отказвали или са искали по 50 лева на преглед. Не е успяла да намери личен лекар. Ходила е да се моли в гинекологичното отделение на болница св. Анна във Варна, но и там са й отказали грижи. Накрая отива в родилното отделение на същата болница и там доктори се смиляват да я наблюдават от време на време.

Докато е бременна, Олга помага като доброволец на украинските бежанци. Опитва да се да бъде полезна на общността. Бременността й уж върви безпроблемно и тя трябва да роди на 16-ти Август. Обаче водите й изтичат три седмици преди термина. Викат линейка, тя обаче я закарва в грешна болница, губи се време. Накрая стига до св. Анна. На регистратурата я оставят да чака повече от час. По думите й я вкарват в отделението чак след като някакъв доктор е излязъл от родилното и като я е видял да седи и да чака в родилни болки, се разкрещял на сестрата, че я държи в чакалнята. Вкарват Олга в родилното, правят ехограф на плода – няма сърдечна дейност. Правят й спешно секцио и установяват, че детето е в кома. Според думите на Олга, 24 часа след раждането не са й казали какво се случва с детето й. Накрая я уведомяват, че се бори за живота си. И така 10 дни, майката го гледаше през прозореца на реанимацията.  След известно подобрение бебенцето вече не е на командно дишане. Но сърцето му не издържа и спира на 7-ми август.

Дават на майка му да го подържи за първи път в ръце, когато вече е мъртво.

За причината на смъртта съобщават – инфекция. Подобна може да се получи от липса на околоплодна течност за по-дълго време.  А може и нещо друго да е. Трудно е да се спекулира без конкретна информация.  Когато почине дете при раждане, в България се прави разследване с някаква комисия. В случая на починали деца на украинки очевидно такива не се правят, а  ако се правят, то проформа! Майката е в шок, защото не може да си обясни как при нормална бременност, без индикации за проблеми, дългоочакваното й дете умира. И нейното не е единственото!

Олга е без средства, защото е загубила работата си на менажер във фирма. Мъжът й също е без работа откакто войната започна. Украинските власти го пускат да дойде в България, за да погребе детето си.

И тук ужасът на тези двама родители продължава – повечето украинци са религиозни хора. Родителите много искат да има служба на погребението със свещеник. И какво мислите? Всички свещеници, които са молели им отказват, защото „детето не било кръстено и защото Българската православна църква не одобрява кремацията!“ Представяте ли си?! Казали са им да ходят да молят митрополита, но те са се отказали, заради тотално психично изтощение. БПЦ обърна гръб  на хора, които са в огромна нужда. Бежанците от Украйна искат да кремират близките си, за да върнат останките им обратно в Украйна и да ги погребат там! Това, че има война и нечовешки страдания за украинското население, очевидно не впечатлява българската църква, която отказва да изпрати покойници в традициите на тяхната вяра!

Накрая бебенцето с библейското име Матвей, бе изпратено, без свещеник и церемония, от двамата си родители – в пълна тишина. По лицата им капеха тихи сълзи, докато галеха ангелското личице на детенцето.

Фондацията покри малкото му телце с 10 бели гладиоли – по една за всеки ден, в който тази невинна душица се опитваше да диша и да живее. Такива дни са особено мъчителни, защото в тях няма надежда, а има само скръб....