Омбудсманът Манолова: Юзди на ЧСИ и монополите

Първият кръг от промени са свързани с банките и са в защита на гражданите срещу облекчената съдебна процедура, която ползват банките. Това са предложения за промени в прословутия чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, който дава възможност на банките да ползват бърза писта и без съдебен процес да се снабдяват с изпълнителен лист срещу своите длъжници.

„Предлагаме на народните представители два варианта – да отпадне възможността банките да използват този облекчен съдебен ред, а вторият е длъжникът да има възможност да избира дали спорът му с банката да мине по дългата съдебна процедура или да се ползва от краткия ред, защото длъжникът ще бъде натоварен с допълнителни такси и лихви“, обясни омбудсманът.

Вторият кръг от промените са насочени към защита на гражданите срещу монополните дружества, срещу държавните и местните органи, срещу редица инстанции, които в съдебни производства и в изпълнителни дела си начисляват огромни юрисконсултски възнаграждения на техните юристи. „Става дума за минимум по 650 лева, които всяко монополно дружество, агенция, НОИ, НЗОК, кмет, областен управител, министър не пропускат да си поискат от длъжника в съдебно производство и после да си ги търсят чрез ЧСИ, като там добавят още по 350 лева. Предлагаме промяна в ГПК, с която да отпадне възможността монополните дружества, държавни и местни органи да искат в съдебен процес от длъжника да плаща юрисконсултски възнаграждения на техните юристи“, разясни Мая Манолова.

Друга промяна, предложена от омбудсана е и възможност на длъжника да обжалва оценките на недвижимите имоти, които се изнасят на публична продан. „Предлагаме да се актуализират законовите текстове, които регламентират парите на длъжника, които му се оставят да преживява, плащайки задълженията си. Предлагаме при запориране на сметки на общини да не се налагат запори върху средства от публично-правен характер, т.е. парите за детските градини, училищата, социално подпомагане, здравеопазване“, уточни Манолова. Тя допълни, че предлага да се намалят и самите такси, които събират частните съдебни изпълнители. „Често дълг от 100 лева надхвърля 1 000 лева, като причина за това са не само таксите, които събират ЧСИ, но и основно юрисконсултските възнаградения, които претендират монополните дружества, банките и различните органи“, обясни омбудсманът.

„Очаквам подкрепа от парламентарните групи, които са гласували „за“ тези предложения – БСП, „Атака“, частично и РБ. Очаквам и ГЕРБ да са преосмислили позицията си от преди две години. Имам надежда от разговорите с Данаил Кирилов“, каза още Мая Манолова. 413 жалби до момента са постъпили при мен срещу частните съдебни изпълнители“, уточни тя. По думите й, промените в Гражданския процесуален кодекс са насочени срещу произвола на частните съдебни изпълнители и проблемите с монополните дружества и банките, които се създават на хората. Има продадени имоти на безценица и съсипани човешки съдби и семейства, много отчаяни хора. Нямам приемна, в която да не дойдат много хора, които да не се оплакват от действията на частните съдебни изпълнители“, обясни Манолова.

Омбудсманът предлага промяна и в Закона за кредитирането на студенти и докторанти, с която лихвите да станат максимум 3,5% или изобщо да отпаднат. "Поех ангажимент да участвам и вече сме готови да внесем наш проект на Закона за доброволчеството“, обяви Мая Манолова. Тя даде следния пример – ако един гражданин му е отказано кандидатстването по проект за 500 000 лева, от които неговото съучастие, съфинансиране е 250 000 лв., съдебната такса срещу отказа ще струва на жалбоподателя 20 000 лева и така до безкрай, без никаква сигурност в крайния резултат. Омбудсманът показа и съдебно определение, с разпореждане на Административен съд гр. София, в което се оказва, че има явна фактическа грешка. „Съдът е определил на жалбоподателя да внесе 62 млн. 566 хил. лева. Всъщност, коректното число след поправката е 62 566 лева, но съгласете се, че за съдебна такса срещу административен акт това е прекомерно завишен размер“, каза Мая Манолова.

В Закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове омбудсманът предлага намаляване на таксите при съдебно обжалване на откази за финансиране, които сега, по думите й, са непосилни за плащане. Петият законопроект, който предлага общественият посредник на вниманието на народните представители, са промени в Семейния кодекс. „Получавам многобройни жалби срещу проблеми, които възникват с режима на осиновяване - родителски права и конфликти“, обясни Манолова.

Тя посочи, че настоява и за централизиране на органа, който извършва процедурата по осиновяването, отпадане на тайната на осиновяването, както и въвеждане на режима на споделената родителска отговорност. „По отношение на припознаването ще искаме възможност на биологичния родител да оспорва припознаването“, добави още Мая Манолова.

„Предлагаме промени и в Закона за енергетиката, с които да се въведат договори на потребителите с фирмите за дялово разпределение; отпадане на таксите при смяна на топлинен счетоводител; отпадане забраната за демонтаж на радиатори, справедливо заплащане на такса „сградна инсталация“, добави Манолова. Тя посочи, че последните законови промени, които предлага, касаят отпадане на ДДС върху дарените храни и регламент за хранителното банкиране.