Събота, 25 Май 2019, 01:09
Реклама / Ads
Frognews
4| 3221 |07.05.2019

БАН изчисли: 44 години са нужни, за да стигнем средния стандарт на Европа

.
България е страната с най-нисък икономически растеж от новите членки в ЕС. Като прибавим и инфлацията се оказва, че още 44 години ще са й необходими, за да достигне средните за Европа темпове на развитие.

Това са част от основните данни на Годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за състоянието и развитието на националната икономика през 2018 г., представен от ръководителя на проекта доц. Виктор Йоцов. В него е посочено също, че ръстът на БВП през миналата година е 3,1 процента.

 

В доклада са очертани перспективите за икономическото ни развитие в средносрочен план, като фокусът е върху структурните дисбаланси и рисковете.

 

Темпът на икономически растеж, означава, че сближаването със средния доход на глава от населението на ЕС остава далеч в бъдещето. "За съжаление тук стоим по-добре поради намаляването на населението. За последните 11 години темпът на нарастване на БВП на глава от населението нараства с 5,8%, докато в Европа този показател е 1,6 на сто. Ако предположим, че тези темпове се запазят за следващите години, това означава, че за да достигнем 50% от средното за Европа, на нас ще ни трябват 27 години. А за да достигнем средните нива на Европа, ако се запазят тези темпове, ще ни трябват 44 години. Тоест, това излиза извън всякакво обозримо бъдеще", отбеляза Йоцов.

 

На много места в доклада се подчертава, че българската икономическа политика трябва да е с фокус за догонващо развитие. Тези темпове, които се постигат - от около 3%, дори и да изглеждат добре на фона на усреднените данни за Стария континент, са крайно недостатъчни, според икономистите. По думите им, те ни обричат да сме на последно място в Европа. А иначе, най-много за растежа през миналата година е допринесъл секторът на недвижимите имоти.

 

Доц.Йоцов изтъкна, че трите години на дефлация сериозно са повлияли върху икономиката и че "инфлация от порядъка на 2-3% не само че не е плашеща, а е здравословна".

 

Той коментира и предизвикателствата пред фискалния сектор. "Държавата не изпълнява предвидените капиталови разходи. Притеснително е, че Министерството на финансите винаги подценява приходната част. Тя винаги се оказва по-голяма, отколкото е била планирана". Това давало възможност, когато няма промяна в дефицита и той не е влошен, всички приходи в повече да се разпределят без санкции от парламента. Така се създавала една гъвкавост за правителството, но за сметка на прозрачността в разходването на публичните средства.

 

Колкото до структурата на приходите, тя остава без промяна и е доста различна от тази в общността. Като дял от БВП ние изоставаме от средните нива за Европа с близо 10 пункта. Тоест, ако на този етап имахме средни за ЕС приходи, бюджетът ни щеше да разполага с някъде 10-11 млрд. лв. повече.

 

Йоцов говори и за преките и косвените данъци, които според него са равнопоставени. "България - посочи той - е на второ място по косвени данъци в цяла Европа - 51%, при средното за Европа - 34 процента. При преките данъци сме на едно от последните места. Косвените данъци оказват по-малко влияние върху икономиката, но в същото време те са регресивни, т.е. по-високите скали облагат повече по-ниските слоеве на населението".

 

Сериозен проблем, посочен от доцента, който се забелязва от 3 години е, че разходната част на бюджета по-скоро ни служи като буфер, особено капиталовите разходи. "Планират се едни капиталови разходи, които не се изпълняват. За последните няколко години сме "спестили" близо 12 млрд. лв. от капиталови разходи - планирани, но неизпълнени". Тенденцията през последните 3 години била, че почти половината от тези капиталови разходи се правят само през декември и голяма част от тях били счетоводни, които не се извършват. "В края на годината от бюджетния излишък се насочиха средства за болници, за магистрала "Хемус", т.е. на книга са направени, но де факто това не са направени разходи, въпреки че са отчетени като такива. Тази тенденция отчитаме като неблагоприятна и трябва да се преустанови", смята Виктор Йоцов.

 

Прогнозата на Института за икономически изследвания при БАН е, че през 2019-а няма да има възможност за ускоряване на растежа, но и няма да има драматични промени и навлизане в рецесия. Очакванията са за леко забавяне и умерено ускоряване през следващата - 2020-а.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 143 години от Априлската епопея 0| 2769 |01.05.2019 . Отбелязваме 143 години от Априлското въстание 1| 2753 |30.04.2019 . Президентът ще присъства на честването на 143 години от Априлското въстание в Клисура 6| 3082 |29.04.2019 . 33 години откакто ядохме радиоактивни салати и краставици заради аварията в Чернобил 8| 3601 |26.04.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
Реклама / Ads

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах