Още не сме готови: България изпълнява три от четирите критерия за приемане на еврото

България изпълнява критериите за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за дългосрочни лихвени проценти. Не изпълнява обаче критерия за ценова стабилност заради високата инфлация и националното законодателство в областта на паричната политика не е напълно съвместимо с европейското.

Средният процент на инфлация в България за 12-те месеца до април 2022 г. е 5,9%, над референтната стойност от 4,9%. Комисията предвижда той да остане над референтната стойност през следващите месеци.

В икономическата прогноза на Комисията за пролетта на 2022 г. се предвижда инфлацията да се ускори значително от 2,8% през 2021 г. до 11,9% през 2022 г., като постепенно ще намалее до 5,0% през 2023 г. Очаква се основната инфлация да се увеличи и да остане повишена поради постоянно по-високите разходи за енергия и други междинни продукти, очаквани увеличения на регулираните цени на газа и отоплението, както и по-високи международни цени на храните. Относително ниското ниво на цените в България (около 52% от средното за еврозоната през 2020 г.) предполага значителен потенциал за сближаване на ценовите нива в дългосрочен план, посочва ЕК в своя доклад.

Законодателството в България – по-специално Законът за Българската народна банка – не е напълно съвместимо със задължението за спазване по чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз (TFEU - Treaty on the Functioning of the European Union), се посочва още в доклада на ЕК.

Съществуват несъвместимости и несъвършенства в областите на независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интегрирането на централната банка в Устава на Европейската система на централните банки (ESCB) към момента на приемане на еврото по отношение на задачите, определени в член 127 (2) от TFEU  и член 3 от Устава на ESCB/ECB.

Според докладите за конвергенцията за 2022 за държавите извън еврозоната на Еврокомисията представи, представени днес, в момента единствено Хърватия изпълнява и четирите критерия за приемане на еврото и законодателството й е съвместимо с европейското. Според Брюксел Загреб може да приеме еврото на 1 януари 2023 година. Така страните членки на ЕС, които използват единната европейска валута, ще станат 20. Хърватия е последната страна, която се присъедини към ЕС през 2013 година, а през 2020 заедно с България влезе в така наречената чакалня за еврозоната.

Съветът на ЕС ще вземе окончателното решение за Хърватия през първата половина на юли, след като въпросът бъде обсъден от Еврогрупата и Европейския съвет. Европейският парламент и Европейската централна банка също трябва да дадат своите мнения.

Целият доклад на Европейската комисия може да видите тук.