Председателят на иранския парламент Мохамад Бакер Калибаф заяви, че при подобен сценарий критична инфраструктура и енергийни съоръжения в региона могат да бъдат „необратимо унищожени“. Подобна позиция изрази и военното командване „Хатам ал-Анбия“, откъдето предупредиха, че удар по иранската енергийна система ще доведе до атаки срещу американски енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения в Близкия изток.

От Корпуса на гвардейците на ислямската революция също отправиха заплаха, че при евентуални удари ще бъде напълно затворен Ормузкият проток – ключов маршрут за световните доставки на петрол.

А Иран определено има с какво да изпълни заканата си.

Скритият флот на Иран

С ескалацията на конфликта в Близкия изток все по-голямо значение придобива скритият фронт на Иран под водите на Ормузкия проток. Макар САЩ да засилват военното си присъствие с авиация и операции срещу различни цели, експерти предупреждават, че най-сериозната заплаха остава трудно откриваема – подводната.

Иран разчита на флот от малки и маневрени подводници, като тези от клас „Гадир“, които могат да действат ефективно в плитките води на протока. Те са трудни за засичане заради интензивния трафик и шумната среда, а възможността им да поставят морски мини ги превръща в ключов инструмент за блокиране на корабоплаването.

Според анализатори именно мините представляват най-големия риск – дори ограничено количество може да наруши трафика по един от най-важните енергийните маршрути в света. Разчистването им е бавен и сложен процес, който може да доведе до продължителни прекъсвания.

Освен това Иран разполага и с по-големи подводници, както и с разнообразни военноморски средства – бързи атакуващи лодки, специализирани подводни апарати и крайбрежни ракетни системи. Част от тези ракети могат да поразяват цели на значителни разстояния и са трудни за неутрализиране, тъй като често са мобилни и бързо се укриват.

Комбинацията от подводници, мини и ракетни системи дава на Техеран възможност да нарушава морския трафик без директни сблъсъци с големи военноморски сили. Така, докато вниманието е насочено към видимите бойни действия, именно подводната заплаха остава един от най-сериозните рискове за глобалните енергийни доставки и търговия.