Отиде си поетът Любомир Левчев

Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор е на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Той е носител на редица държавни отличия, на международни и национални литературни награди: Димитровска награда (1972); Орден Стара планина I ст. (2006); Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985); Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985); наградите Мате Залка и Борис Полевой - Русия (1986); Голямата награда на института "Александър Пушкин" (1989); Световна награда за мистична поезия Фернандо Риело (1993); Национална награда Христо Г. Данов за цялостно творчество (2008); Орден Владимир Маяковски - Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия (2009); Златен венец - Стружки вечери на поезията (2010).

***

В НЕВИДИМАТА КУЛА

Снощи валя златен дъжд.

Още мирише на Бог.

Постелята на есента,

разхвърляна от страстите, пустее.

Жените се споглеждат озарени.

Но

не знаят коя е Даная.