Откриването на извънземен живот не е далеч. Какво означава това за хората?

Такъв момент бе, когато космически апарати за първи път изпратиха изображения на Земята от Космоса. Друг е откритието на живот на друг свят – момент, който днес е една крачка по-близо, след новината, че признаци на газ, който на Земята се произвежда от прости морски организми, са открити на планета, наречена K2-18b, пише BBC.

Вече изглежда, че откриването на извънземен живот – което би означавало, че не сме сами във Вселената – не е далеч, според ръководителя на екипа, направил това откритие.

„Това е може би най-важният въпрос, който някога сме си задавали, и ние може би сме на ръба да му отговорим“, казва проф. Нику Мадхусудхан от Института по астрономия към Кеймбриджкия университет.

Но всичко това поражда още повече въпроси, включително – ако наистина открием живот на друг свят, как ще ни промени това като вид?

Летящи чинии и извънземни от научната фантастика

Нашите предци отдавна създават истории за същества, които обитават небето. В началото на 20. век астрономите вярвали, че виждат праволинейни форми на повърхността на Марс, пораждайки спекулации, че една от най-близките ни планети може да е дом на напреднала цивилизация – идея, която доведе до вълна от популярна научна фантастика с летящи чинии и малки зелени човечета.

Тогава, в ерата на Студената война и страха от комунизма, извънземните обикновено били представяни като заплаха, а не като надежда.

Десетилетия по-късно, „най-силното доказателство досега“ за живот на друг свят идва не от Марс или Венера, а от планета на стотици трилиони километри, обикаляща около далечна звезда.

Къде да търсим извънземен живот?

NASA оценява, че в нашата галактика има поне 100 милиарда планети. До 1992 г. обаче не е имало потвърждение за планети извън нашата Слънчева система. Оттогава са открити почти 6000 такива.

Много от тях са газови гиганти, подобни на Юпитер и Сатурн, други са прекалено горещи или студени. Но има и такива, които се намират в така наречената „обитаема зона“ – където условията могат да поддържат живот. Проф. Мадхусудхан вярва, че в нашата галактика може да има хиляди такива светове.

Невероятна технология

С откриването на екзопланети учените започнаха да разработват инструменти за анализ на химичния състав на техните атмосфери. Целта беше амбициозна: да уловят светлина, преминала през атмосферите, и да я анализират за т.нар. „биоподписи“ – молекули, които на Земята се произвеждат само от живи организми.

И успяха. Сега разполагаме с телескопи, които могат да правят това, включително и космическият телескоп "Джеймс Уеб" (JWST), който откри газа на планетата K2-18b.

Но JWST има своите ограничения – не може да засича малки планети като Земята, които се намират близо до своите звезди. Затова NASA планира нов телескоп – Habitable Worlds Observatory, който ще може да изследва планети, подобни на нашата.

Очаква се също Европейският супер телескоп (ELT) в Чили да заработи по-късно това десетилетие, с огромно огледало от 39 метра.

Още открития, още въпроси

Проф. Мадхусудхан се надява, че до две години ще има достатъчно данни, за да докаже наличието на биоподписи около K2-18b. Но дори това да се случи, няма да последват масови празненства – ще започне сериозен научен дебат дали тези молекули могат да се образуват и по небиологичен път.

С времето и с повече данни, учените ще започнат да клонят към вероятността, че наистина има живот на други светове. Това казва и проф. Катрин Хеймънс от Единбургския университет.

Живот в Слънчевата система?

Откритията в нашата собствена Слънчева система също засилват възможността за живот. Мисии като ExoMars на Европейската космическа агенция (планирана за 2028) и китайската Tianwen-3 (също планирана за 2028) ще търсят признаци на живот, включително чрез връщане на проби на Земята.

NASA също планира мисията Dragonfly до луната на Сатурн – Титан – през 2034 г., където има езера от въглеродни съединения и облаци от метан.

Проф. Мишел Доърти от Импириъл Колидж в Лондон казва: „Ако има източник на топлина, течна вода и органични вещества, шансовете за живот се увеличават значително.“

Загуба на човешката „уникалност“

Откритието на живот обаче няма непременно да означава, че съществува интелигентен живот. Проф. Мадхусудхан вярва, че простият живот може да е често срещан, но еволюцията към сложен или интелигентен живот е много по-рядка.

Д-р Робърт Маси от Кралското астрономическо дружество казва, че това би било поредният удар по представата ни за уникалност. „Някога вярвахме, че сме в центъра на Вселената. С всяко ново откритие се отдалечаваме от тази идея.“

Проф. Доърти смята, че такова откритие ще бъде не само научно значимо, но и душевно обогатяващо. „Ще ни помогне да разберем откъде идваме, и ще ни покаже, че сме част от нещо много по-голямо.“

Pallab Ghosh, BBC. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.