Да отпадне доживотния затвор без право на замяна, предвижда концепция на МП

“Доживотният затвор без право на замяна не се различава от наказанието “доживотен затвор”. Разликата е в отчитането на потенциалната поправимост на осъдения (при второто, когато се допуска срочност, бел. авт.). Възможността за замяна на доживотния затвор стимулира осъдения за положителна промяна”, пише в концепцията. Посочва се, че в практиката на Европейския съд по правата на човека сочи доживотния затвор без право на замяна като противоречиво на конвенцията за правата на човека и основните свободи.

Престъпленията с много ниска обществена опасност да отпаднат от наказателно преследване е друго от предложенията в проекта. Според авторите статистиката сочи, че повишаването на размера на наказанията не води до намаляване на престъпността. Леките престъпления трябва да се преследват по административнонаказателен път, където глобите са по-големи, а процедурата е по-бърза, пише в документа.

“Трябва да се вземе предвид високата натовареност на разследващите органи и на органите на съдебната власт, които са претрупани с дейности, които не би трябвало да са в полето на наказателния процес”, пише в проекта.

Според концепцията наказателната репресия няма положително влияние върху безработицата и ниските доходи като криминогенни фактори. Освен това голяма част от затворниците живеят по-добре зад решетките, отколкото на свобода, и това ги прави рецидивисти, които нямат страх от килията. Там има парно, редовна храна, тоалетна и подслон - нещо, което повечето лишени от свобода нямат навън. “В тези случаи ограничаването на наказателната репресия чрез въвеждане на алтернативни на лишаването от свобода наказания, например пробация, би дало по-добър резултат.

Освен това кратък престой в затвора за дребно престъпление оказвал отрицателно влияние на осъдения - липсва на семейството му, не може да отглежда децата си, да учи и да работи. Освен това страдала и икономиката, защото никой не иска да наеме бивш затворник. В такива случаи пробацията щяла да свърши по-добра работа и да се избегне десоциализацията на престъпника.

“Адекватно изпълняваната пробация включва общественополезен труд, срещи с пробационен служител, обучителни курсове, програми за въздействие, ангажира огромна част от времето на дееца. Освен това пробацията трябва да се оформя по-често и като самостоятелно наказание, а не преимуществено като алтернатива на лишаването от свобода”, пише в проекта за нова концепция.

Публичност на присъдите ще има превантивен ефект върху бъдещи престъпни действия, смятат авторите на проекта. За това трябвало повече взаимодействие между органите на съдебната власт и медиите, включително и в социалните мрежи, с възможност за двустранна комуникация.