Паралелен град от бежанци живее в Харманли

Днес думите на Генчо Стоев са претърпели редакция. Светът не само минава през Харманли, но и се е настанил в него. Цял паралелен град са 2200 пребиваващи в най-големия бежански център у нас в бившите казарми на изхода на града за Хасково. Заради свободния режим в центъра предимно сирийците, афганистанците, иракчаните и иранците са навсякъде - по заведения, в интернет клубове, супермаркети, пазари, магазини, бюра за парични преводи.

На моменти дори изглежда, че чужденците са повече от българите. По половинкилометровия път от лагера до кръговото движение в началото на центъра от късния предобед до почти полунощ в двете посоки се точат като в индийска нишка отиващите или връщащите се от пазар, забавления или просто били на разходка.

При 2200 жители в лагера на всеки 8-и харманлиец се пада един чужденец, така че едва ли има населено място в България с такава концентрация на чуждоземци.

Повече от година чакащите бежански статут са станали част от пейзажа на града. Жителите му нямат кой знае колко тесни контакти с тях освен чисто търговски: едно заради езиковата бариера, друго заради недоверието.

Самите имигранти също предпочитат да останат в своите затворени общности: те са тук временно за по няколко месеца в очакване на български паспорт и като правило отпътуване при роднини в Западна Европа.

Мненията на харманлийци за временните им съграждани започват от безразличие до
крайни оценки на съпричастност и неодобрение. След началото на кампанията по настаняването имаше 3 протестни митинга.