Парламентът "помилва" ДС-агентите на средно равнище

Те предлагаха да отпадне параграф 12 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като Закона за досиетата.

Според текста на този параграфа "не се установява принадлежност за лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба "Военна информация" към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г.".

На практика това означава, че остават неразкрити имената на бивши сътрудници и служители на ДС, които и в момента заемат ниски управленски позиции.

За предложението на Синята коалиция гласуваха 16 народни представители, против бяха 20 депутати, а 68 се въздържаха.

От парламентарната трибуна Иван Костов припомни, че навремето натискът на ЕС България да приеме закон за досиетата е бил, за да се види връзката между бившите структури на ДС и организираната престъпност в страната, която тя създаде.

"Поправката, която предлагаме, е ключова, защото в сега действащия закон беше направено изключение за определен род служители - началниците на отдели и секции", уточни Костов. "За тези от тях, които останаха на служба след 1991 г., няма обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА, допълни той. Според него няма равнопоставеност на служителите - едни ги обявяват, други - не. Не обявяват тези, които са управлявали мрежите на агентите, т.е на доносниците и на всички останали", обясни Костов.

А връзка между агентурния апарат на ДС и организираната престъпност е установена навсякъде в страните от бившия източен блок - в момента членове на ЕС, продължи лидерът на ДСБ.

"Една от мощните групировки на организираната престъпност у нас навремето "Мултигруп" беше създадена директно с участието на ръководни кадри от ДС", посочи той. "Връзката е видима и известна на българското общество, те са персонални връзки и се вижда прякото участие на Шесто управление на ДС в създаването на групировката ВИС, на първо управление - в създаването на групировката СИК и "Мултигруп", каза още Костов.

Той припомни, че когато се приемал сега действащият закон за досиетата, е била направена поправка в последния момент от тогавашния депутат от левицата Татяна Дончева именно с цел да се скрият от обществото имената на сътрудниците на ДС, които сега са в средния и ниския административен етаж. Точно този текст Синята коалиция искаше днес да бъде отменен. Костов отбеляза, че самата Дончева е била юрист в "Мултигруп".

Ангел Найденов от Коалиция за България посочи, че предложението на Синята коалиция не е адекватно. То е излишно и носи вреди на българските интереси, допълни той. По думите на Найденов темата за Държавна сигурност се използва като "средство за политическа реанимация на политически имидж и като политическа виагра срещу спадащ рейтинг".

Според лидера на левицата Сергей Станишев наблюдавало се политизиране в българското разузнаване. Той попита кой занапред ще бъде готов да предоставя информация на нашата държава и призовава народните представители да не подкрепят предложение, което е "далеч от истинското разбиране на национална сигурност в съвременното и разбиране".

Депутатът от ДПС Христо Бисеров подкрепи проекта на Синята коалиция, като посочи, че параграф 12 е гласуван преди пет години, но днес основанията за неговото приемане вече са отпаднали и той може да бъде премахнат от закона. Според Бисеров обаче предложеният законопроект не отговаря на друг важен въпрос - по времето на прехода съвременните служби контролирали ли са българската политическа класа. "Това е бъдещата тема, на която ние трябва да дадем отговор", допълни той.