Първа копка на интерконектора България-Сърбия с обещание да е готов до октомври 2023 г.

„Напредват различните етапи. Имаше процедури по обжалване на избран изпълнител, нека мине целият процес достатъчно ясно и прозрачно и ще започне максимално бързо. Проектът е от взаимен интерес не само за България, но и за Сърбия. Част от глобалната карта, свързана с диверсификация на Европейския съюз, е доставките на газ. Мисля, че няма причина да се очаква забавяне. Факт е, че са изписани датите за които се очаква да е ясно изцяло функциониращ проектът е ясно показателно, че ще бъде поставен нужният приоритет. Факт, че ще имаме допълнително достъп до европейския пазар със сигурност. Тук може да върви природният газ и в двете посоки. От гледна точка на системна сигурност е важен проект“, заяви енергийният министър.

Александър Николов акцентира и върху ползите за потребителите от промяната на газовата карта – с изграждането на интерконекторните връзки като тази със Сърбия регионът ще разполага с алтернативни източници на природен газ, което улеснява преговорите с потенциалните ни партньори. По думите му намаляването на цените и сигурността на доставките са сред най-важните положителни ефекти от междусистемната свързаност в региона в дългосрочен план.

Министър Николов изтъкна също и ролята на природния газ за редуциране на въглеродните емисии в Югоизточна Европа, имайки предвид предизвикателствата, свързани с високия дял на въглищата в енергийния микс на държавите от региона.

Газопроводът се планира да бъде с обща дължина около 170 км от гр. Нови Искър, Република България, до гр. Ниш, Република Сърбия, от които около 62 км на българска територия.

Планираният капацитет на газопровода е 5.5 млн. м3/ден (1,8 млрд. м3 годишно) с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се този капацитет да бъде увеличен до 2,4 млрд. м3/г. в рамките на изпълнението на трета фаза на проекта от общ интерес за ЕС „Рехабилитация, модернизация и разширение на българската преносна система“.