Според фондацията, от 2000 г. насам планинските ледници са загубили между 2% и 39% от леда си, в зависимост от региона, и средно около 5% в световен мащаб. Това създава риск от необратима загуба на информация за климата на Земята, записана в ледените слоеве.

През декември две ледени ядра от Алпите бяха доставени до антарктическата станция Конкордия, отдалечена френско-италианска изследователска база: едното от масива Монблан (Кол дю Дом, Франция), а другото от Гран Комбен в Швейцария. Пътуването отне над 50 дни, като пробите бяха транспортирани при специални условия с ледоразбивач и самолет.

На станцията ядките са били поставени в хранилище – подземна ледена пещера с дължина 35 метра и височина и ширина пет метра. Тя е била издълбана в плътни слоеве сняг на пет метра под повърхността.

Както обяснява фондацията, постоянно екстремните температури на Антарктида – около -52°C през цялата година – създават идеални условия за дългосрочно съхранение на ледени ядра. Това са дълги цилиндри от лед, получени чрез вертикално пробиване в ледници или ледени покривки.

„Имаме историческа отговорност да се присъединим към Ice Memory днес и да създадем наследство от ледникови архиви за нашите деца“, каза почетният президент на фондацията, принц Албер II на Монако.

Инструмент за науката на бъдещето

Ледените ядра съдържат въздушни мехурчета, прах, замърсители, изотопи и други частици, натрупани в продължение на стотици и хиляди години. Според вицепрезидента на фондацията Карло Барбанте, тяхното запазване ще позволи на бъдещи учени да изучават минали климати, използвайки технологии, които все още не съществуват.

Учените вярват, че това „безценно наследство“ ще помогне за реконструкцията на древни климатични условия, атмосферни промени, температурни цикли, концентрации на CO₂ и други газове, а също така ще запише следи от исторически вулканични изригвания и мащабни пожари.

Топящи се ледници

Като напомняне, топенето на ледниците, наблюдавано по целия свят, може да повлияе на епидемиологичната ситуация . Както обясняват изследователите, ледниците действат като естествени фризери, съхранявайки биологични материали в продължение на хилядолетия – един вид „генетичен архив“, който съдържа, наред с други неща, гени за резистентност към антибиотици. Топенето превръща тези архиви в „активни източници“ за разпространението на тези гени.