"Пейтриът" за Украйна – убиецът на "Кинжал"

Американски военни отбелязват, че системата се "представя добре" спрямо ракетите от различни видове, използвани от Русия. Но успехът ѝ е свързан най-вече с приоритизиране на целите, които поставят украинските военни. Пред изданието американските военни признават, че с работата си украинските им колеги са показали ефективността на "Пейтриът" – с приоритизиране на целите и адаптирането на работата спрямо руските техники на обстрел. Едно от най-добрите постижения е срещу ракетите "Кинжал", които доскоро Русия представяше като невъзможни за унищожение от която и да е система за ПВО.

Комплексът се състои от два радара и мобилна ракетна установка. Тъй като САЩ разработват стелт технология още от края на 1970-те, то радарите на "Пейтриът" са способни да откриват "нискозабележими" цели. Ракетите на комплекса имат обсег от 70 километра и максимална скорост от малко около 3800 км/ч. По късно са създадени модификации с максимална скорост от над 5000 км/ч, както и такива с ограничен обсег от едва 15 км.

Историята на "Пейтриът" започва от 1960-те, когато САЩ иска да има нова ПВО система, способна да сваля високо летящи със свръхзвукова скорост съветски бомбардировачи. По това време Америка смята, че СССР строи цяла флотилия от бързия тежък бомбардировач М-50 и иска да се подготви за заплахата, която представлява той.

По-късно се оказва, че руснаците правят само една бройка от М-50, но американците не се отказват от развитието на своята нова ПВО система, като тя се превръща в най-напредналия подобен комплекс за своето време.

Технологиите зад нея са постоянно развивани, радарите - подобрявани, а изискванията - повишавани. През 1975 г. е извършен първият тест, а "Пейтриът" влиза на въоръжение през 1984 г.