Пекин шантажира Москва за евтин газ със „Силата на Сибир 2“, зависимостта се увеличава

Търговската оферта на Китай означава Русия сама да му плаща част от реалната цена в отговор на склонността на Пекин да вземе нейния природен газ. Освен това тя не получава гаранция, че газопроводът ще има пълно натоварване, и това допълнително може да ограничи неговата рентабилност.

От години Русия води преговори за изграждането на газопровода „Силата на Сибир-2“, който да пренася 50 млрд. куб. м природен газ годишно от региона Ямал в Северна Русия до Китай през Монголия. Строителството на 2700-километровия газопровод ще струва 13,6 млрд. долара.

Миналия месец руският вицепремиер Александър Новак заяви, че Русия и Китай очакват „в близко бъдеще“ да подпишат договор за газопровода „Силата на Сибир-2“.

Одобрението на газопровода може да промени позицията на Газпром, който завърши 2023 г. с рекордна загуба от 629 млрд. рубли (над 6 млрд. евро) поради рязък спад на износа за Европа. Въпреки че официално Русия заявява, че ще постигне споразумение за „Сибир-2“ „в близко бъдеще“, източниците на изданието рисуват различна картина. Според тях именно заради задънената улица в преговорите ръководителят на Газпром Алексей Милер не е летял с Путин за Китай през май тази година.

Сделката за „Силата на Сибир-2“ беше едно от трите искания, които Путин отправи по време на срещата си със Си Цзинпин. Другите две бяха активирането на китайски банки в Русия и отказът на Пекин да участва в мирната конференция за Украйна, която трябва да се проведе този месец в Женева.

В петък Китай обяви, че ще пропусне срещата на върха за Украйна. В банковия сектор се обсъжда възможността за назначаване на една или повече банки, които да финансират търговията с компоненти за руската отбранителна промишленост, съобщиха два източника. Засега обаче сътрудничеството в банковия сектор остава на много по-ниско ниво от това, което Русия е поискала, допълват източниците. Те дори наричат споразумението за газопровода далечно.

Китай вече плаща на Русия за газ по-малко от другите си доставчици - средно 4,4 долара за милион британски термични единици (Btu), в сравнение с 10 долара на Мианмар и 5 долара на Узбекистан, изчисляват изследователи от Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет въз основа на митнически данни за 2019-2021 г. През същия период Русия е изнасяла газ за Европа на цена от около 10 долара за милион Btu.

Липсата на алтернативен сухопътен маршрут за износ на газ означава за Русия, че „Газпром“ може да се наложи да приеме условията на Китай, каза Александър Габуев, директор на Центъра за изследвания на Русия и Евразия „Карнеги“ в Берлин. „Китай вярва, че времето е на негова страна. Той има възможност да изчака, за да издейства по-добри условия", каза той.

Очаква се търсенето на вносен газ в Китай да достигне около 250 млрд. куб. м до 2030 г., в сравнение с по-малко от 170 млрд. куб. м през 2023 г., показват изчисленията на Центъра за глобална енергийна политика. До 2030 г. търсенето на газ в Китай все още може да бъде задоволено до голяма степен или изцяло от съществуващите договори за доставка по тръбопроводи и втечнен природен газ, заяви центърът. Едва към 2040 г. разликата между търсенето на внос в Китай и съществуващите ангажименти ще достигне 150 млрд. куб. м.

Твърдата позиция на Пекин по отношение на газопровода „Силата на Сибир-2“ показва как нахлуването в Украйна прави Русия все по-зависима от китайската икономическа подкрепа, пише "Файненшъл таймс".