Петър Стоянович за цар Фердинанд I: Успехът има ужасно много бащи, а погромът – само една майка

„Защо тленните му останки не са пренесени досега – отговорът чука на вратата. Единият му син е разстрелян като куче през 1945 година. Другият му син – цар Борис III, е изровен, а гробницата му е взривена. Как да се върне? Няма как да се върне. Затова той е погребан в град Кобург. Той е погребан в походен сандък в червен цвят. Лежи там и чака“, посочи историкът в ефира на бТВ.

„Проблемът за „вината“ е малко тъжен. Успехът за военни, политически и икономически победи има ужасно много бащи, а погромът има само една майка. Колкото по-бързо ѝ се припише всичкото зло, както при Фердинанд, той се превръща в жертвен агнец, в курбана, който трябва да олицетвори погрома, който претърпява България. Далеч съм от мисълта да оневинявам него и неговия антураж. За вината е важно да се подчертае, че държавният глава носи най-голямата вина, но същата вина носят политическият елит и българското офицерство и генералитет, колкото и да се славим с победите на армията. В последните 10 години малко по-обективно започна да се гледа на неговото управление“, каза проф. Петър Стоянович.

„На фона на днешните еднодневки, Фердинанд е управлявал 31 години. Това е много дълго време. То може да бъде разделено на мирен период от 25 години и на войните. Ясно е за тях – България губи възможност да осъществи своя национален идеал, но през тези 25 години от една азиатска провинция България става сносна държава. Тази модернизация засяга видните области – армията, строителството, образованието. Засяга и селото. За разлика от много по-късни времена за 25 години ставаме европейска държава. Заслугата на държавния глава не е малка. Той не го е направил сам, а с цялата прослойка на политиците и интелигенцията“.
 

„Всяко подобно връщане на ключова личност от българската история е навременно. Не е страшно, че е закъсняло. Сега е моментът да покажем, както го направиха румънци, сърби, черногорци и руснаците. Те си върнаха всички представители на онова поколение и им отдадоха почести. С това техните държави не станаха монархии, не се промени управлението. Така ще покажем, че можем спокойно да съжителстваме с нашата история“, подчерта проф. Стоянович.