План „Маршал“, който изправи Западна Европа, а Кремъл и София отказаха

Вашингтон отпуска безвъзмездно 13 милиарда долара (около 190 милиарда долара през 2019 г.). Инициативата е наречена на името на Джордж Маршал, който по това време е Държавен секретар на САЩ.

България също е поканена да представи свой план за възстановяване и да кандидатства за средства. В София управлява правителство, начело с Георги Димитров.

Планът за възстановяване е разработен на среща на европейски държави през юни 1947 по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршал. Съветският съюз и държавите от Източна Европа също са поканени, но Йосиф Сталин заявява, че планът е много опасен и не позволява участието на нито една държава под съветски контрол.

В плана е записано условие, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти. По тази причина Франция и Италия изолират от управлението комунистическите представители. Той се реализира за западните държави и довежда до бързото им възстановяване и бъдещ просперитет. 

Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна и социалистическа. По това време има 4 окупационни зони в Германия – американска, британска, френска и съветска. Британската и американската част се обединяват, създавайки Бизония. По–късно Бизония и френската окупационна зона се обединяват и на тяхна територия се създава ФРГ (Федерална република Германия) през април 1949 г. На 7 октомври 1949 е основана ГДР (Германската демократична република), когато СССР предава властта на ГЕСП – партията на комунистите.

Планът Маршал се оказва от жизненоважно значение за укрепването на следвоенната икономика в Западна и Северна Европа и за бъдещия просперитет на съответните страни. Инвестициите подпомагат бързото възстановяване на победените страни след Втората световна война. САЩ инвестират и в победената Япония, която става една от водещите капиталистически икономики в света. Тази политика на САЩ дава силен тласък за развитието и на американската икономика.

Известните са думите на ген. Маршал от онова време: "Като работим за наше добро, работим за доброто на света."

Много важно е, че благодарение на плана „Маршал“ се оказва създава през 1948 г. Организация за европейско икономическо сътрудничество (ОЕИС). Това е силен тласък за бъдещето на евроикономиката.

България е поканена да участва на конференцията, на която ще се обсъдят конкретните условия за участие във финансирането. Българското правителство с министър-председател Георги Димитров обаче отказва с Решение на Министерски съвет. Този отказ е гласуван след решението на Сталин и СССР да не се участва в срещата. Този факт е премълчаван десетилетия наред. От т.нар. социалистически блок единствена Чехословакия се съгласява да се включи, но след силен дипломатически и политически натиск в последния момент се оттегля.

Ако България е била представила свой план за развитието на икономиката и бе получила финансова подкрепа, от която са се възползвали 16 западноевропейски страни, днес със сигурност щеше да изглежда доста по-различно.

Отговорът на Сталин е създаването на Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) – една година след плана „Маршал“. СИВ обаче заработва реално чак през 60-те години. Прз 70-те години е приета програма, насочена към икономическо обединение и взаимно проникване. Тя предлага развитието на по-високи форми на държавна интеграция: инвестиции, индустриално сътрудничество, сътрудничество в областта на научното и технологичното развитие. До 1975 г., въпреки забележимото изоставане от западните страни, страните от СИВ разполагат с 1/3 от световното промишлено производство. В рамките на коалицията обаче пробиват тенденции към капиталистически път на развитие на пазара. СССР отначало се противопоставя, но след това прави опити да се присъедини към новите икономически програми, но неуспешно. Политическата ситуация от 80-те години води до фалит на социалистическата икономическа система и държавната система в редица страни-участнички (включително самия Съветски съюз) се разпада. Това е и краят на асоциацията. Не може да се каже, че създаването на СИВ позволи на много европейски държави да съживят икономиката, разрушена от войната и да се издигнат до ново ниво на икономическо развитие, но все пак  дава определени възможности да се развият някои отрасли.

Фрог нюз