В него трябва да има палестинска администрация, полиция и малък международен контингент за сигурност.

 

Дори този ограничен вариант обаче едва ли ще бъде реализиран преди края на годината. Подготвителните дейности напредват бавно – няколко марокански и косовски служители вече са пристигнали в Израел като основа на бъдещите Международни стабилизационни сили, а логистична база край граничния пункт „Керем Шалом“ е почти готова. Строителството на самия лагер край Рафа обаче все още не е започнало.

 

Дипломати предупреждават, че нова мащабна военна операция на Израел може напълно да провали и този ограничен план. От обявяването на примирието през октомври Израел многократно е нанасял удари по Газа и е ограничавал хуманитарните доставки, докато напрежението около бъдещето на територията остава високо.

 

Основен спор остава съдбата на „Хамас“ и въпросът за разоръжаването на групировката. Израел настоява, че войната не може да приключи без този процес, докато „Хамас“ заявява готовност за определени условия. Преговорите в Кайро между различните страни са се фокусирали върху възможните механизми за предаване и съхранение на оръжията, но напредъкът остава ограничен заради продължаващите израелски удари.

 

Новият пилотен проект е далеч от първоначалните обещания на екипа на Тръмп. В началото на годината Джаред Къшнър представи амбициозен план за бързо възстановяване на инфраструктурата в цяла Газа – включително водоснабдяване, електричество, болници и други основни услуги. След месеци без реален напредък обаче идеята беше заменена с по-малък и предпазлив модел.

 

Предвижда се лагерът край Рафа да включва временни жилищни модули за десетки хиляди души, като сигурността да бъде гарантирана от международни сили и специално обучена палестинска полиция. Очаква се международният контингент да бъде около 5000 души – значително по-малко от първоначално планираното.

 

Финансирането също остава неясно. От обещаните милиарди за възстановяване на Газа до момента са осигурени само ограничени средства. Европейски държави са събрали близо 900 млн. евро за възстановяване на основна инфраструктура, а Съветът за мир обсъжда възможността част от задържани палестински данъчни приходи да бъдат насочени към проекта – идея, която предизвика остри реакции от страна на Палестинската автономия.

 

Критиците предупреждават, че ограничаването на помощта до един малък район може да задълбочи разделението сред палестинското население и да превърне временните мерки в трайно решение. От друга страна, представители на Съвета за мир настояват, че проектът е опит да се осигури поне минимална стабилност и хуманитарна подкрепа в условията на продължаваща криза.