Тя получи високото отличие на тържествено заседание на Общинския съвет. Званието ѝ бе връчено от кмета на Община Плевен д-р Валентин Христов.
Оттам насетне започнаха планираните прояви из целия град. Особено вълнуващ бе молебена за здраве и благоденствие на плевенчани, отслужен от духовници от плевенските храмове, но най-вече църковните песнопения.
Кулминацията на вечерната програма е музикалният концерт на сцена „Възраждане“. От 20:00 часа ще се изявят Кристиян Макаров и Юлиян Славчев от група „Молец“, особено любима на много българи. Плевенчани ще чуят също певицата Невена Цонева и „Баш Бенд“.
Много интересна е историята на празника, която води началото си от известния в миналото Плевенски панаир.
Ето какво пише във в-к „Народна дума“ на 30 април 1929 г: „Големият пролетен плевенски панаир ще се състои на 15, 16 и 17 май. Голям интерес към панаира. Ще присъстват представители на гръцкото правителство и търговци от Турция, Палестина и остров Малта. Улеснения за продавачи и купувачи“.
Ето какво разказва за пролетния панаир историкът Нели Дакова: „Провеждането на такъв панаир в Плевен се обуславя от стопанския характер на региона. Градът е център на специализиран селскостопански район, значително средище на търговия със зърнени храни и добитък.
С името на Плевен неотлъчно се свързва широко известният още през турското робство в страната и на Балканите „сър пазар”, или „говежди пазар”, който през 20-те години е построен според модерните тенденции по онова време. Изградена е кланица с хладилна инсталация, което способства за обособяването на града като най-добре уреден център за равзиване на животновъдството и свързаното с него производство. С организирането още от края на 19-ти век на селскостопански конкурси, изложби, а по-късно на пролетни и есенни панаири.
Още тогава Плевен се превръща в национален животновъден център.
Панаирът е бил разположен на площ от 30 декара и на него се е предлагал едър добитък, селскостопански инвентар и занаятчийски произведения и стоки. Докарвани са били повече от 4000 глави добитък, продажбите са надвишавали 15 млн. лв., а панаирът е бил посещаван от над 45 000 души. Идвали са търговци от Гърция, Турция, Египет, Испания и други.
Плевенчани въздишат по отминалата слава, защото градът днес не може да се похвали с бляскави резултати нито в икономиката, нито в земеделието и животновъдството. Но пък се слави с най-много здравни заведения на глава от населението в Европа, а болниците и медиците в града са прочути и търсени не само от български граждани, но и от много чужденци.
Засега поне плевенчани не са на воден режим, какъвто ги измъчваше месеци наред през миналата година…
