Подгряваща група на Радев ли са от инициативата ”Трети март”?

Това няма да е първият път, в който общественици, журналисти, спортисти и политици застават зад някакъв проект, а след това измиват лицето си пред обществото като се "дистанцират" от него и го играят "излъгани". Сред учредителите на "Трети март" вчера видяхме Явор Дачков, Велислава Дърева, Кубрат Пулев, Петър Витанов, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев.

Критиците виждат, че зад тази инициатива стоят всъщност амбициите на Румен Радев да оглави политически проект, за който даде ясна заявка преди няколко седмици от връх Шипка. 

"Затова попитах това политически проект ли е. Когато чух “Не”, се включих в него. Ако стане политически проект, ще изляза. Какво лошо има да е политически проект? Защо трябва да се заявява нещо, което го няма?", заяви журналистът.

Според Дачков обаче това били само спекулации, защото без държавния глава не можело да има такъв проект, а до изтичането на мандата на президента има още три години. 

"Не попитах Петър Витанов дали президентът е вдъхновител на инициативата, но се досетих. Очевидно двете неща са свързани - президентът казва нещо и след две седмици има такава инициатива, но това не е политически проект”, призна обаче Дачков. 

Все още не е съвсем ясно как точно инициативата ще се противопостави на идеята за промяна на националния ни празник от 3-ти март на 24-ти май. Има заявка за провеждане на референдум, но Дачков не каза какъв би бил въпросът в това национално допитване, а и заяви, че на ход сега са "Продължаваме Промяната", които инициирали тези промени в Конституцията. 

"Ще видим какво ще каже другата страна, след обявяването на този дебат. Ако оттеглят предложението си за промени, няма да има референдум", заяви още Дачков. 

Той обясни, че всъщност провеждането на такова национално допитване в навечерието на местните избори всъщност "ще стресне" хората, които искат да променят националния ни празник, защото тази инициатива би въвлякла и кметовете, които са "срещу статуквото". 

В ефира на bTV обаче журналиста Асен Генов му опонира. Според него напълно категорично ясно е, че президентът Радев вече играе пред камерите като опозиционен лидер и е ясно, че целта му е да влезе в политиката. 

"Слави Трифонов влезе в политиката, скрит зад референдум. Инициативният комитет е реализация на идеята на президента за така нареченото "Народно движение". Радев, играейки  тази двулично роля във вътрешнополитическия ни живот, прокарва разделителни граници. Не е допустимо държавният глава да говори за "епопея на задрасканите". Това са много силни разделителни линии в обществото. Ако господин президентът иска наистина да се изживее като опозиционен лидер, единственото, което му остава, е да се оттегли от поста и да започне активен опозиционен политически живот", заяви Генов. 

Той допълни, че е валиден аргументът за големия процент от обществото, който е против смяната на националния ни празник - според проучвания около 70% от гражданите не одобряват предложението. Въпросът обаче според Генов е на политически, исторически и обществен разговор. 

"Защо не поговорим за 20-ти април? Това трябва да се обсъжда, а не задкулисните щения на президента. Обсъждаме датата в навечерието на друг исторически акт - Съединението. Имаме и 22 септември - Денят на независимостта", категоричен бе Генов. 

Опит да му опонира направи Дачков, който предложи и Коледа и Нова година като потенциални дати за националния ни празник. Според Генов обаче говорим за исторически дати, през които България се реализира като независима, свободна и суверенна държава.

"3-ти март не е толкова безспорна дата от гледна точка на историята на България. Инициативният комитет трябва искрено да заяви, че реализира политическите планове на президента, или поне са подгряваща група", категоричен бе Генов.

Според Дачков смяната на националния ни празник ще промени националната ни идентичност. Причината - няма себеуважаваща се страна, която да сменя националния си празник толкова често.

Генов обаче обясни - не става дума за отмяна на празника. 

"Това ще е официален български празник. 24 май, 6 септември, 22 септември са дати, които също са от българската история", заяви той.