Преди празника: Долу Винету! Истинските и фалшивите будители

Ще цъфнат неканени пред очите ни същества, с фалшив ореол на съвременни класици в различни жанрове. Ще раздават акъл, ще се правят на развълнувани и ще се ослушват за комплименти. Няма да липсват и трогателни репортажи, в които дечица ще изреждат имената на онези, които си дадоха живота, от което се възползват днес тези тук… Комитетът по издигане кандидатурата на проф. Анастас Герджиков дори се изхитри да изпрати покани на учени и хора на културата да честват заедно 1 ноември. Политпропаганда? Лош вкус?

Кого ще развълнуват патетичните думи и трогателните видеа? Никого. Абсолютно никого. Дори пенсионерите, жалещи за „едно време“ няма да имат повод за умилителни спомени, защото от 1945-а до 1992 г. такъв празник в календара не е съществувал.

Затова нека припомним накратко историята на този празник. Първото честване е през 1909 г. в Пловдив, къде другаде. През 1922 г. Народното събрание обявява деня за празник на всички „заслужили българи“. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Това е едно завръщане към идеите на възрожденците, които са позабравени след тежките политически, социални и икономически катастрофи след Междусъюзническата и Първата световна война.

Празникът е отбелязван всяка година по градове, села, паланки, читалища, училища, университети. Хората изваждат в дневния ред заветите на творци и революционери от Възраждането.

През 1945 г. обаче празникът е забранен. Не просто позабравен или отменен, а забранен.

Решението е предшествано от подписването през октомври на Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския персонал в образователната система. За една година от системата на образованието са уволнени и преместени стотици учители и професори на чието място се назначават нискоквалифицирани и без необходимото образование дейци на БРП (к.) или техни съратници. При приемането на студенти се изисква бележка за благонадеждност от местните комитети на ОФ.

През 1992 г. празникът се завръща чрез Закона за допълнение на Кодекса на труда по идея на покойния вече Петър Константинов, председател тогава на общонародно сдружение "Мати Болгария". Заедно с честването обаче започва и политическата употреба на будителите. Още по-неприятно усещане навява непрекъснатото изброяване на живи „класици“, прикачили се към партийни, задкулисни и олигархични кръгове и кръгчета. Фалш, това цари около и на самия Ден на народните будители.

Прегледайте официалните сайтове на държавните институции, и ще се убедите къде е натикан този празник.

Приятно впечатление и изключение е страницата на… ресторант „Хаджидрагановите изби“ в София, където има чудесен текст, посветен на будителите. Там е този цитат: "Голи са народите без книги, немощни да се борят без оръжие с противника на нашите души. О, будители народни, цял низ светли имена чисти, сияйни, благородни, вий сте нашите знамена най за вечни времена.“

Епископ Константин Преславски, X в.

И още: „Доволно вече що сте спали. Станете! Дойде бъдний ден…“

Петко Славейков 1886 г.

Няма да изброяваме достойните българи, заслужаващи да бъдат наречени будители. И ако днес има такива, които да се доближават до идеалите на възрожденците, то това са скромните, ненатрапващи се учители, дейци на културата, работещи всеки ден далеч от политическия и рекламен шум на медиите и суетата. Тях няма да ги видите и чуете на 1 ноември, защото ще премитат пода и ще подреждат есенни цветя в читалища и културни клубове, там, където са оцелели, с надежда в сърцата, че някой ще прекрачи прага…

Огнян Стефанов

П.П. Бях написал горните редове, когато научих "новината", че се готви протест под мотото "Долу Винету!" в Деня на народните будители. Ще излязат работещите в библиотеките, за да научим какви жалки пари получават - за книги и заплати. Пред библиотеките ще бъдат поставени плакати с горния лозунг, тъй като романът "Винету" се превърна в синоним на бездуховността и липсата на отношение към културата. (Преди време Бойко Борисов се хвалеше, че това е любимият му роман...) Честно казано, не се сещам за по-тъжно нещо в навечерието на уж почитаните от населението будители. Колко от имената им помни това население?