Полиандрията в Индия: Традиция между закона и любовта

Наскоро тази практика отново привлече общественото внимание след като братята Прадип и Капил от село Шилай в щата Химачал Прадеш сключиха брак с една и съща жена. Тяхна избраница, чието име засега остава в тайна. Сватбата е преминала с благословията на двете семейства, в присъствието на около 100 гости. Снимки и видеа от церемонията бързо обиколиха социалните мрежи и предизвикаха вълна от реакции – от изумление до открито възмущение.

„Ще направим всичко възможно съпругата ни да живее щастливо и в просперитет“, увериха младоженците пред местни медии. Те не разбират защо обществото се възмущава, след като става дума за доброволен съюз, основан на разбирателство и подкрепа.

Полиандрията е незаконна в Индия, както и в повечето страни по света. Въпреки това практиката се толерира в някои отдалечени и планински райони на север, включително в области, населявани от етническата общност хати, наброяваща около 300 000 души. В едно само село като Шилай, например, през миналата година са регистрирани поне пет подобни брака.

Произходът на полиандрията се корени в необходимостта да се запази родовата земя неделима между наследниците. Вместо всеки брат да се жени поотделно и да създава отделно домакинство, семейството предпочита единна структура, в която жената е съпруга на всички братя. В някои случаи това се счита за рационално решение на икономическите предизвикателства в бедните и труднодостъпни региони.

Въпреки че властите формално не признават такива съюзи, в местен контекст те често функционират напълно легитимно – и с мълчаливото съгласие на институциите. Всички участници в брака са съгласни, а децата се отглеждат колективно, без да се акцентира на биологичното бащинство.

Но традицията е под натиск. С навлизането на образование, медии и по-широк достъп до външния свят, все повече млади хора избират да напуснат родните села и да живеят според по-съвременни разбирания. Това оставя полиандричните семейства между два свята – едни ги възприемат като живо свидетелство за културното разнообразие на Индия, други – като атавистична практика, несъвместима със съвременното общество и правни норми.

Историята на Прадип и Капил е не просто любопитен епизод. Тя поставя въпроси за това къде свършва традицията и къде започват законът, личният избор и социалното неодобрение. И докато в социалните мрежи се разразяват спорове, в селото Шилай животът продължава – по правилата, които хората там сами са избрали.