Федоров беше освободен от поста миналия месец, а решението предизвика протести в Киев. Сега той настоява Украйна да възстанови нормалния демократичен процес въпреки военното положение.
„Демокрацията не може да бъде заложник на Русия. Ние се борим именно за това – да останем свободна европейска държава“, заяви Федоров във видеообръщение, публикувано късно във вторник.
Той не спомена Зеленски по име, но отправи ясна критика към управлението и начина, по който се вземат решения в държавата.
„Хората не могат безкрайно да живеят, без да разбират защо се вземат едни или други решения. Защо някои реформи напредват, а други са блокирани“, каза Федоров. Според него войната не изключва възможността страната да проведе национални избори.
Бившият министър засегна и назначенията във властта.
„Особено опасно е, когато в обществото се създаде усещането, че при назначенията решаващи са не професионализмът, постигнатите резултати и способността да променяш страната, а личната лоялност към системата“, заяви той.
Избори няма от началото на пълномащабната инвазия
Избори в Украйна не се провеждат, откакто след началото на пълномащабната руска инвазия беше въведено военно положение. Петгодишният мандат на Зеленски изтече през май 2024 г., но досега в страната нямаше сериозна подкрепа за президентски вот, докато активните бойни действия продължават.
Американският президент Доналд Тръмп също е настоявал Украйна да проведе избори. Отношенията му със Зеленски, които по-рано бяха силно обтегнати, постепенно се подобриха през последната година, след като Киев показа, че може да удържа позициите си на бойното поле.
35-годишният Федоров беше министър на цифровата трансформация от 2019 г. до януари тази година. Той имаше ключова роля за развитието на украинските военни технологии и широкото използване на дронове след началото на руската инвазия. След това пое Министерството на отбраната, където остана до юли.
Уволнението му предизвика протести
Зеленски внезапно освободи Федоров при правителствени промени през юли. Преди това министърът влезе в конфликт с тогавашния главнокомандващ украинската армия генерал Олександър Сирски.
Уволнението на Федоров изкара протестиращи по улиците. Малко по-късно Зеленски освободи и Сирски, но не върна Федоров начело на Министерството на отбраната.
Във вторник Зеленски официално предложи изпълняващия длъжността министър на отбраната Евхен Хмара за титуляр на поста. Номинацията трябва да бъде одобрена от украинския парламент. Гласуването се очаква в сряда.
Възможни ли са избори по време на война
Украинският политически анализатор Артем Бронжуков постави под съмнение дали избори могат да бъдат организирани безопасно, докато руските удари срещу страната продължават.
„В момента няма яснота как може да бъде гарантирана безопасността на хората в условията на пълномащабна война“, заяви той.
По думите му в украинското общество е широко разпространено разбирането, че избори са необходими, но трябва да се проведат след края на активната фаза на войната.
Според Бронжуков протестите след освобождаването на Федоров показват и нещо друго – че Украйна остава „демокрация във война“.
Демонстрации се провеждаха всяка вечер на площад под президентската администрация в центъра на Киев, въпреки че постепенно започнаха да събират по-малко хора. В неделя протестната кампания отново набра сила. Около 2000 души се включиха в специален митинг, на който се чуваха скандирания „Федоров, Федоров, Федоров...“.
Зеленски води на първи тур, но може да загуби балотаж
Проучване от началото на август показва, че при президентски избори Федоров би получил 13,1% на първия тур, пише The Guardian.
Зеленски е първи с 22,3%, а непосредствено след него е бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили и настоящ посланик във Великобритания Валерий Залужни с 21,4%.
Според същото проучване на Центъра за социални изследвания Socis Зеленски би загубил на балотаж както срещу Федоров, така и срещу Залужни. Президентските избори в Украйна се провеждат в два тура, ако никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство на първия.
Организирането на избори преди края на войната обаче би било изключително сложно. Милиони украинци са напуснали страната или са били принудени да напуснат домовете си. Повече от 1 млн. души служат във въоръжените сили, а много от тях са на фронта. Около една пета от територията на страната остава под руска окупация.
