Politico: България е влиза в еврозоната, Полша остава извън

Въпреки вътрешнополитическите си разделения, България отдавна показва ангажираност към присъединяването към единната валута – обвърза националната си валута с еврото още през 1999 г., стана част от банковия съюз през 2020 г. и се постара да изпълни всички изискващи усилия икономически критерии за членство, посочва изданието.

Но докато България се стреми да стане част от клуба, една държава, която всички с готовност биха приветствали – Полша – изглежда няма никакъв интерес да се присъедини. И след оскъдната победа на десния националист Карол Навроцки на президентските избори в страната в неделя, изгледите Полша да се присъедини скоро към еврозоната изглеждат още по-отдалечени.

Готова или не

Полша се радва на три десетилетия на стабилен икономически растеж. Фондовата ѝ борса процъфтява. Според прогнозите на Международния валутен фонд брутният ѝ вътрешен продукт ще нарасне с 3.2% тази година – в сравнение с едва 0.8% в еврозоната. И въпреки това официалното ѝ намерение да приеме еврото остава блокирано.

Въпреки че за държавите членки на ЕС е задължително да полагат усилия за присъединяване към общата валута, Полша никога не е крила липсата си на желание. Дори след като страната си върна проевропейско правителство начело с Доналд Туск през 2023 г., с което приключи осемгодишното евроскептично управление, новото правителство пак заяви, че Полша не е готова да приеме еврото.

С избирането на Навроцки за президент тази перспектива става още по-слаба. В публикация в X (бившия Twitter) миналия месец той заяви:

„Аз лично съм против премахването на полската валута. Глас за мен е и глас за полския злоти и за нашия суверенитет“.

Евроскептицизъм с мандат

Адам Глапински, управителят на полската централна банка, отдавна се противопоставя на присъединяването на страната към еврозоната. А сега, като президент, Навроцки ще има правомощието да назначи негов наследник, когато мандатът му изтече през юни 2027 г. Това означава, че Навроцки може да затвърди евроскептичното влияние върху централната банка за още шест години.

Навроцки също така ще има право на вето върху законодателството – инструмент, който вероятно ще използва, за да възпрепятства либералното проевропейско правителство на премиера Доналд Туск, което не разполага с необходимото мнозинство от три пети в парламента, за да преодолее президентско вето. Туск вече обяви вот на доверие в парламента за кабинета си, тъй като се опасява, че Навроцки ще използва президентския пост, за да блокира вътрешната му програма.