Най-тежкият вариант за Мерц би бил AfD да събере достатъчно гласове за самостоятелно управление. Това би било исторически момент за германската политика – първият случай след Втората световна война, в който крайнодясна партия получава реална възможност да управлява провинция без коалиционни партньори.
Но дори AfD да не достигне пълно мнозинство, проблемите за Мерц няма да приключат. Тогава CDU ще трябва да търси сложна конфигурация с партии от левия спектър, като същевременно е обещала да не управлява нито с AfD, нито с крайнолявата Die Linke.
AfD печели, Мерц под още по-силен натиск
Самостоятелна победа на AfD би дала на CDU и известна политическа възможност. Част от консерваторите смятат, че управлението на крайната десница може бързо да се превърне в провал и така да разруши образа ѝ на алтернатива на традиционните партии.
„В деня, в който Зигмунд стане премиер, той е приключил“, прогнозира депутатът от CDU Александър Ройшер, визирайки кандидата на AfD Улрих Зигмунд. Според него лидерът на крайната десница няма да успее да изпълни обещанията си.
За Мерц обаче подобна победа ще има сериозна цена. AfD има силни позиции и в други предстоящи избори, включително в Мекленбург-Предна Померания, а партията показва висока подкрепа и в Берлин. През следващата година предстоят още четири регионални вота.
В CDU вече се появяват разногласия около т.нар. „защитна стена“ срещу AfD – политическия ангажимент никога да няма официално сътрудничество с крайната десница. Част от консерваторите смятат, че тази стратегия всъщност е помогнала на AfD, като е принудила CDU да търси управление с леви партии.
„Всеки, който все още говори за защитни стени, не е разбрал знаците на времето“, заяви през юли премиерът на Саксония и член на CDU Михаел Кречмер.
Ако AfD няма мнозинство, CDU попада в политически капан
При липса на абсолютно мнозинство за AfD CDU ще трябва да състави правителство с останалите партии. Най-вероятният вариант е кабинет на малцинството със социалдемократите, а евентуално и със Зелените.
Това обаче няма да е достатъчно за стабилно управление. Според прогнозите Die Linke ще заеме трето място, а CDU категорично изключва официално сътрудничество и с нея. На практика обаче консерваторите могат да се окажат зависими именно от подкрепата на крайната левица, за да изберат премиер и да прокарват законодателството.
Подобни модели вече съществуват в Тюрингия и Саксония, където CDU управлява малцинствени правителства с подкрепата на Die Linke. Партията е готова да подкрепи подобна схема и в Саксония-Анхалт, но срещу политическа цена.
Вътре в CDU обаче съпротивата расте. Местна партийна организация вече отхвърли вариант, при който правителството ще зависи от „добрата воля, търпимостта или изричното съгласие“ на Die Linke. Според консерваторите подобно управление би дало на крайната левица фактическо право на вето, а на AfD – идеалната възможност да представя CDU като „левица под прикритие“.
Така и двата основни сценария крият сериозни рискове за Мерц. Победа на AfD може да засили вътрешния бунт срещу стратегията му, а сложна коалиция с левицата може да направи провинцията практически неуправляема и да увеличи натиска върху канцлера.
Мерц вече е рекордно непопулярен за германски канцлер само 16 месеца след встъпването си в длъжност. В CDU дори започват дискусии за немислим доскоро сценарий – т.нар. Kanzlertausch, или смяна на канцлера в рамките на управляващия лагер.
На този фон изборите в Саксония-Анхалт могат да се окажат не просто регионален вот, а началото на политическа верига, която да постави под въпрос бъдещето на самия Мерц.
