Политико: ЕНП между двойните стандарти. Пази Борисов, а иска нова политика за европейските фондове

Днес в Европейския парламент най-дясноцентристките законотворци в най-голямото политическо семейство в ЕП трябва да гласуват против резолюция, която повдига много въпроси и тревоги за еврофондове, които подхранват корупцията по високите етажи в тази балканска държава, която е обект на антиправителствени протести вече три месеца.

Главният приоритет на парламентьорите от ЕНП е да защитят българския премиер Бойко Борисов от онова, което те самите определят като политически мотивирана атака.

Вотът обаче идва в чувствителен момент и ще бъде тест за най-голямото политическо семейство в ЕП. Това означава, че ЕНП ще трябва да защити България и възможността за използване на пари от Брюксел докато същевременно обаче се опитва да се затвърди като привърженик на нови ходове, които да обвържат стабилността и върховенството на закона със средствата, отпускани от ЕС.

От месец юли България е затънала в сложна политическа бъркотия, която извади на светло начина, по който важните клечки в света на мафията управляват една паралелна държава чрез своето влияние върху медиите, съдебната система и системата за сигурност. Българският президент Румен Радев, други опозиционери и протестиращите, заляли улиците на страната, обвиняват Борисов в това, че е позволил на мафията да превземе България.

Злоупотребата с европейски средства е един от основните източници, подхранващи корупцията в България.

По време на дебата за върховенството на закона в България, който се състоя в началото на тази седмица председателят на АП Манфред Вебер допусна, че “не всичко е перфектно” в държава със 7-милионно население, но с въодушевление заключи, че София е под управлението на Борисов и е “на прав път”.

Социалисти, либерали и представители на зелените в ЕП, които ще подкрепят резолюцията днес, обвиниха ЕНП в лицемерие, тъй като партията даде приоритет на лоялността си към Борисов пред върховенството на закона.

Катарина Барли, бивш германски министър на правосъдието, която сега е вицепрезидент на Европейския парламент от групата на социалистите, заяви, че ЕНП винаги е бързала да се качи на своя “висок кон” и да призове за оставки заради корупция, но само когато съответното правителство идва извън нейната собствена група. Барли призова ЕНП да не повтаря бездействието си, както случая с Унгария.

“Не правете същата грешка в България”, призова тя.

През предходните няколко години амбивалентният подход на ЕНП към унгарския премиер Виктор Орбан и неговата партия опорочи имиджа на политическото семейство в ЕП. ЕНП преустанови членството на “Фидес” през март 2019 г. поради опасения относно върховенството на закона и неговата антибрюкселска реторика, но не успя да постигне съгласие дали да пусне партията на Орбан обратно или да я изтласка напълно. Депутати на “Фидес” продължават да участват в работата на групата на ЕНП в парламента.

Рамона Стругариу, румънски либерал, също разкритикува остро “влиятелните” европейски политици за това, че подкрепят “изплетените с много голямо внимание мрежи” в България, с помощта на които се злоупотребява с еврофондове.

“Знаете ли кого подкрепяте?”, попита тя. Не назова поименно Ангела Меркел, германският канцлер, който е и най-верен съюзник на Борисов в ЕНП.

Всичко е за парите

Ако социалисти, либерали и зелени успеят да прокарат резолюцията, това няма да има незабавен ефект. Ще стовари обаче повече тежест върху европейските институции, които да продължат дискусиите за обвързващия механизъм.

Злоупотребата с европейски средства е един от основните фактори, които подклаждат корупцията в България. Едни от последните случаи са на висши служители, които са използвали финансовите средства, отпуснати от ЕС, за частни вили и изчезването на фондове за земеделие, които са били разпределени за несъществуващи дейности.

Един от случаите се отнася до случай, в който се посочва, че висши съдебни служители са се опитали да изземат частна асансьорна компания чрез заплахи за насилие, за да получат достъп до европейски средства. Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и съпредседател на партията “Да България” определя еврофондовете като “лесна дрога”, която държи българската мафия жива.

Ирландският евродепутат Клеър Дейли заяви, че България трябва да предприеме действия, за да спре “кръвопийците”.

Даниел Фройнд, депутат от групата на зелените, който скоро посети България, заяви, че българите смятат, че най-добрият начин да се бори корупцията по високите етажи е да се спре отпускането на фондове.

“Парите не стигат до гладни деца. Ако спрете парите, отнемате черния хайвер на корумпираните олигарси”, посочи Фройнд.

Вебер обаче отрече всякаква връзка на фондовете от ЕС и защити България. Тай похвали Борисов за това, че прави проевропейска политика и подкрепя приемането на еврото. Въпреки атаките на журналистите и липсата на независимост в съдебната система, Вебер посочи, че в България има действаща демокрация и свобода на словото.

Подобни думи дойдоха и от евродепутатът на ГЕРБ Андрей Ковачев. Той се оплака, че дебатът са върховенството на закона се политизира от български проруски социалисти.

(Социалистите в България в действителност имат близки връзки с Москва, но Борисов също близки отношения с Русия, както и неговите крайно десни коалиционни партньори)

Надхитрени отляво

Основният аргумент на ЕНП е, че промяната в България трябва да дойде по време на редовните избори през пролетта на 2021 г., а не вследствие на протестната вълна.

За много от протестиращите точно тази заявка обаче показва, че се пропуска основната идея. Гражданите твърдят, че това е оправдание и избягване на отговорни действия по отношение на европейските фондове, които вече са дълбоко загнездени и са създали паралелни мрежи и възможности за оказване на влияние в институции като съдебната власт, които в момента притежават повече власт от демократично избраните политически фигури.

Съществуват и опасения от възможни непочтени практики по време на изборите, които могат да станат факт, благодарение именно на европейски фондове. Основните партии търсят подкрепа и ухажват различни групи по време на избори, особено представители на по-бедните общности като мюсюлманите и ромите.

Превод и редакция: Джесика Вълчева