Политологът Д. Аврамов: Хубаво е, че в новия парламент ще има три нови формации

„Хората от тези партии имат различен политически произход. Част от тях дори не са се занимавали с политика. Ще припомня обаче, че представители и на трите формации бяха на протестите срещу настоящото управление. В този смисъл трите партии имат обща платформа, по която да взаимодействат и тя е: смяна на настоящото управление. Това е програма-минимум, която прави възможно сътрудничеството между тези три партии“, коментира политологът в интервю за БГНЕС.

Той определи вече отишлото в историята 44-то Народно събрание като „най-позорното“, което българските граждани са виждали в историята на българската демокрация и допълни:

„Много е вероятно следващият парламент да е по-плуралистичен, по-конкурентен и вътре наистина да има по-сериозни разговори за политика“.

„Има и не толкова добра новина. Тя е свързана с факта, че за първи път от много време насам, за едно управление мнозинството от избирателите се произнасят като недобро, но то не получава алтернатива в лицето на убедителна опозиция. Според социологическите проучвания опозиционният вот се разпределя в три, дори четири формации. Това неизбежно означава, че следващото правителство ще бъде коалиционно и то с повече от две политически формации. Много е възможно да са три и дори четири, възможно е също да се търси сложна по характер политическа формула, която е временна“, коментира още Димитър Аврамов.

Той подчерта, че ако се оформи по-ясно очертано парламентарно мнозинство, то със сигурност ще търси възможност да излъчи правителство.

„Важният въпрос е дали може да се случи. Сегашното управление е поставено в нещо като „електорална карантина“. Това, дали то ще бъде репликирано в следващия парламент, зависи до голяма степен от това дали малките партии, които са част от днешното статукво или го подкрепят в парламента, без да участват в правителството, ще минат бариерата. Не ми се струва правилно да коментирам кой ще мине или няма да мине 4-процентовата бариера няколко дни преди изборите, защото това би било неуважение към избирателите“, разясни още политологът.

Анализаторът обърна внимание и на все по-засилващата се патриотична реторика в настоящата кампания. „Говореното за патриотизъм е празнодумие, присъщо на слабите политици, които няма какво да кажат. Аз съм убеден, че всички български граждани обичат страната си и я поставят над всичко. Някои от тях обаче, свързани с властта, продават български паспорти. Една от партиите, замесена в грандиозен скандал за продажба на българско гражданство, се бие в гърдите в предизборната кампания, че поставя България над всичко. Бих препоръчал на политиците, съвсем скромно, да се занимават повече с конкретика и по-малко с обща фразеология и празнодумие“, каза още политологът.

Той призова гражданите да отидат до урните на 4 април и да упражнят правото си на глас:

„Неделя ще е малко по-студен ден, но отидете и гласувайте, защото това е най-важният ден през следващите четири години. Денят, в който хората могат да решат всичко с гласа си, всеки със своите предпочитания. Пасивността и неучастието са най-лошата позиция. Надявам се на възможно най-висока избирателна активност, предвид сложната ситуация в страната. Надявам се хората да гласуват и на машини, защото това променя изборния процес за добро. Когато хората вземат насериозно изборния ден, когато уважават гласа си, то резултатите ще са позитивни“.