Рестартът предизвика сблъсък за това какво е свършено досега и колко още може да се забави проектът. Министерството на здравеопазването говори за липса на резултати и „правна безпътица“. Освободеното ръководство оспорва тази оценка и предупреждава, че новата процедура ще отложи проекта с поне още половин година. От Обществения съвет виждат в част от промените стъпка в правилната посока, но отново критикуват липсата на диалог с ведомството.
Паралелно се преразглежда и самото задание за бъдещата болница – от броя на леглата и операционните зали до начина, по който ще бъде организирана медицинската дейност.
МЗ: Процедурата е стигнала до „правна безпътица“
Министерството на здравеопазването аргументира промените с липсата на достатъчен напредък по проекта.
Според Катя Ивкова ситуацията до голяма степен е останала такава, каквато е била през 2023 г. – има определен терен за болницата, но строителството не е започнало. Процедурата за избор на проектант междувременно стигна до Върховния административен съд.
„Другият неоспорим факт е, че има процедура във Върховния административен съд, тоест има правна безпътица“, заяви министърът.
Ивкова свърза смяната на ръководството на Здравната инвестиционна компания за детска болница с „очевидната липса на постигнати резултати“. По думите ѝ през последните месеци тя неколкократно е разговаряла с досегашния директор Десислава Малинова и е посочвала пропуски в работата на Съвета на директорите.
Освободени бяха Малинова и членовете на борда Стефан Аспарухов и Славена Костова. За ръководител на компанията беше определена проф. Елена Пенева-Златкова.
Това е шестата промяна в ръководството на държавното дружество от създаването му през 2020 г.
Освободеното ръководство: Започването отначало ще струва още време
Досегашното ръководство оспорва версията на министерството.
Малинова заяви, че освобождаването ѝ е в разрез със Закона за публичните предприятия. Тя определи част от изнесената от властта информация като „манипулативна и невярна“ и оспори твърденията за параметрите на проекта, съдебния спор и предприетите до момента действия.
По думите ѝ заданието, което сега ще бъде преработено, е било изготвено и прието от самото Министерство на здравеопазването.
Малинова реагира остро и срещу започването на нова процедура.
„Да зачеркнеш всичко и да започнеш от пълната нула проект, който обществото ни чака от десетилетия, е престъпно спрямо здравето на българските деца, надеждите на родители и перспективата за модерно детско здравеопазване“, заяви тя.
Стефан Аспарухов също предупреди за ново забавяне. Според него рестартирането на процедурата ще добави поне още половин година към сроковете. Ако бъде направен и нов технико-икономически анализ, забавянето може да бъде значително по-голямо.
Общественият съвет: Промяната е нужна, но диалог отново няма
Общественият съвет не защитава досегашната процедура. Напротив – част от промените, които сега предприема министерството, съвпадат с негови отдавнашни настоявания.
Надежда Цекулова припомни, че още през 2025 г. съветът е поискал процедурата да бъде преоценена. Предишният му състав подаде оставка заради несъгласие с начина, по който тя беше подготвена.
„Заявките в момента съответстват на това, за което настояваме“, заяви Цекулова.
Спорът с министерството обаче остава по друг въпрос – кой участва във вземането на решенията.
„Това, което ни тревожи, е, че всичко това се случва в пълна изолация на заинтересованите страни, включително на членовете на Обществения съвет“, каза Цекулова.
От инициативата „За истинска детска болница“ също виждат повод за „плах оптимизъм“ в последните решения, но напомнят за изгубеното време. Според тях министерството предприема стъпки, за които се настоява от години, но продължава да игнорира позиции на Обществения съвет, да оставя въпроси без отговор и да избягва пряката комуникация.
Положително е прието и връщането на проф. Елена Пенева-Златкова в ръководството на компанията. При предишното ѝ участие в управлението беше сключено споразумение с Европейската инвестиционна банка, което отвори пътя за международна експертиза по проекта.
Ново задание – и спор колко голяма да бъде болницата
Рестартът отваря и нов спор – не само кога ще бъде построена болницата, а каква ще бъде тя.
Регионалният министър Иван Шишков заяви, че сегашното задание предполага повече разходи от необходимото. „Това задание предполага разхищение“, каза той.
Сред параметрите, които се обсъждат, са броят на леглата и операционните зали. В сегашното планиране са заложени над 450 легла и 20 операционни.
Според Цекулова преди този вариант е разглеждан модел с около 350 легла и 16 операционни. По-малкият капацитет обаче е бил обвързан с промени в нормативната уредба, които да позволят един ресурс да се използва по-гъвкаво от различни звена.
Така спорът за размера на болницата не се свежда само до квадратни метри, легла и операционни. По-малка болница би изисквала и различен начин на организация.
„Решението за свиването не е нито просто, нито лесно, нито може да бъде взето на коляно“, заяви Цекулова.
Болница до края на мандата – но по какъв график?
Точно тук строителният спор се среща с другия нерешен проблем – как бъдещата Национална детска болница ще функционира.
„По направлението за чисто медицинската дейност не е работено до момента“, заяви Катя Ивкова.
Въпросът не е само каква сграда ще бъде построена. Трябва да бъде определен моделът на лечебното заведение, организацията на отделните структури, начинът за използване на общите ресурси и необходимият персонал.
„Една нова сграда на баира в „Горна баня“ все още не е Национална детска болница“, заяви Цекулова.
Именно тук се появява и най-трудният въпрос около новата заявка на правителството. Ивкова обяви амбиция до края на мандата да има изградена болница, необходимата инфраструктура и кадри, които работят в нея. В същото време държавата тепърва подготвя ново задание, предстоят нова тръжна процедура и нов проект, а моделът за медицинската дейност също трябва да бъде развит.
Само преди два месеца прогнозният срок за въвеждане на болницата в експлоатация беше началото на 2030 г. Сега властта поставя по-близък хоризонт, но все още няма публичен график, който да показва как той ще бъде постигнат.
Цекулова вече отказва да прогнозира година.
„Всеки следващ министър прави отсрочка с още една година и още една година. Възможно ли е през 2030 година да имаме болница? Не искам да коментирам срокове, защото работя по тази кауза от 2017 година“, каза тя.
Така след поредната смяна на ръководството спорът вече не е само дали досегашният проект трябва да бъде рестартиран. Държавата трябва да реши каква болница ще строи, как тя ще работи и с какви кадри – и да покаже как всички тези стъпки могат да бъдат изпълнени в срока, който сама поставя.
