Поредни жени са пребити вкъщи. А ние още спорим за „джендър идеология“, вместо за човешки животи

След това ѝ усукал и притиснал дясната ръка, причинявайки ѝ лека телесна повреда. Но избухването не спряло дотук. Малко по-късно той се нахвърлил и върху жената, с която живее на семейни начала и която е майка на двете му деца:

„Аз ще те наръгам! Ще ти извадя очите и ще ти ги сложа в ръцете!“, крещял мъжът, докато я удрял по рамото. И на нея е нанесъл лека телесна повреда. Двете жертви са подали сигнал, а случаят е квалифициран като домашно насилие.

Полицията е установила, че агресорът е в изпитателен срок от предишно осъждане. Поради висок риск да извърши ново престъпление, той е задържан за 72 часа с постановление на прокурор, като предстои съдът да реши дали да остане в ареста с постоянна мярка „задържане под стража“.

Статистиката

В България всяка втора жена, убита между 2018 и 2023 г., е станала жертва на настоящ или бивш партньор. Изследване на Българския хелзинкски комитет (БХК) показва, че в повечето случаи е имало предистория на насилие, но институциите не разпознават убийствата като фемицид и не ги анализират през призмата на пола.

Изследването обхваща 109 съдебни дела – 84 убийства на жени, 19 опита за убийство и 6 смъртни случая по непредпазливост след нанесени телесни повреди. Подробно са анализирани 96 съдебни решения, показващи повтарящи се модели на насилие, без ефективна намеса от страна на държавата.

Данните разкриват тревожни тенденции. В 68% от случаите е имало предишна история на насилие. В 52% от случаите извършителят е настоящ или бивш партньор на жертвата. Само в два от проучените случая жертвата и извършителят не са се познавали. Почти половината престъпления са извършени с особена жестокост или по мъчителен начин. В 45% от случаите извършителят е бил пиян, а в 13% – под въздействието на наркотици. В 35,5% е имало отправени заплахи към жертвата или нейните близки преди престъплението.

Колко още жени трябва да бъдат бити, за да се нарече това национален позор?

Тази новина е поредната от безкрайната поредица случаи на домашно насилие, завършващи със счупени кости, травми, или с трупове. В България жените продължават да бъдат жертви, защото държавата ги оставя сами в най-опасния момент – между първия удар и следващия гроб.

Ние имаме закони, но те се прилагат избирателно, тромаво и често чак след поредната трагедия. Домашното насилие още се третира като „семейна кавга“, вместо като тежко престъпление, което руши човешки животи и поколения напред.

това е едно от най-позорните свидетелства за начина, по който държавата подхожда към проблема. Ето как можеш да го формулираш публицистично, така че да звучи силно и фактологично вярно:

А когато можехме да направим решителна крачка – да ратифицираме Истанбулската конвенция, която защитава жените и децата от насилие – „патриотите“ избраха да ги пожертват в името на борбата си с измислената „джендър идеология“.

Истината е проста: конвенцията не узаконява нищо свързано със сексуална ориентация – тя спасява животи. Тя казва, че жените имат право на безопасност, на закрила, на това да не бъдат пребивани в собствения си дом.

Когато през 2023 г. парламентът обсъждаше последните промени в Закона за защита от домашното насилие, дебатът не беше за това как да се защитят жените, а за това дали изобщо държавата има право да се меси „в личните семейни отношения“. Народни представители – основно от партии, наричащи себе си „патриоти“ и „консерватори“ – твърдяха, че „това са неща, които се решават у дома“, че „не трябва да се отварят вратите на домовете за държавата“ и че законът можел да „разруши семейството“.

Докато депутатите спореха дали насилието е „семейна работа“, жените продължаваха да умират – пребити, удушени, наръгани от хората, с които са живели под един покрив. Вместо да се говори за превенция, за защита, за кризисни центрове и за това как полицията да реагира навреме, дебатът се превърна в идеологическа битка срещу „джендърите“. Вместо законът да се превърне в реален щит, той остана политически заложник на невежеството и страха. А докато в парламента се водеха тези „ценностни“ спорове, още десетки жени бяха бити и убити.

Днес вместо защитени жени имаме разбити семейства, изнасилени тийнейджърки, убити майки и институции, които мълчат.

Докато държавата продължава да се страхува да произнесе думата „джендър“, насилието продължава да крещи по улиците и да убива зад затворени врати.

Колко още?

ФрогНюз