Преките загуби за България от забавянето на пълното ни присъединяване към Шенген възлизат на 845 млн. лв.

Той участва в публична дискусия за приоритетите на предстоящото унгарско председателство на Съвета на Европейския съюз и техния отзвук в българския политически дневен ред "Унгарското председателство на ЕС и българската перспектива".

Николов подчерта, че към преките финансови загуби трябва да се добавят и пропуснатите ползи от това, че България не е в Шенген по суша, които възлизат на около 550 милиона лева и така преките и потенциалните ползи от премахването на граничния контрол по суша възлизат на 1,3 млрд. лева годишно. 

По думите му от присъединяването ни по суша ще бъдат спестени въглеродни емисии, които се оценяват на около 7,5 милиона лева по данни от изследването.

Резултатите от пълното приемане на България и Румъния в Шенген не са с еднократен ефект, а ще се засилят с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави, което означава, че всяко едно поредно отлагане ще е причина за по-големи пропуснати ползи както за българската, така и за европейската икономика, отбеляза той.  

Николов бе категоричен, че присъединяването към Шенген на България и Румъния следва да е приоритет и когато то стане факт, това ще е ключов момент в процеса на европейската интеграция. 

Оценяваме като изключително положителен факта, че Унгария е поставила като приоритет присъединяването ни по суша. Оценяваме високо подкрепата на Унгария за бързо, скорошно и бих казал животоспасяващо присъединяването на България и Румъния към Шенген и се надявам до края на годината това да стане факт, посочи Николов. 

Според него това е важно за всички компании, които оперират на територията на двете държави.

Това е от значение за всички икономики, особено за българската. Ползите са свързани с намаляването на трафика, развитието на логистичната инфраструктура, повишаването на инвеститорския интерес към България и Румъния, каза още министърът.