Президент срещу валута на интеграция: Радев сезира КС за референдума си за еврото

„Моето предложение вече дава резултати“, заяви държавният глава, като представи започналите дискусии по темата като лична победа. Той не пропусна да атакува политическите си противници, заявявайки, че „най-сетне чухме думите „цени“ и „нужда от контрол“ от господата Пеевски и Борисов“.

Реторика на разделение и противопоставяне

Вместо да търси институционален диалог, Радев продължи с познатата си линия на политическа конфронтация, обвинявайки депутатите, че „загърбват конституционния си дълг“, докато сам той се представя като последна защита на народа.

„Аз ще продължа да представлявам всички български граждани – бедните, безгласните и несъгласните“, заяви Радев, превръщайки темата за еврото в поредната трибуна за популистки изказвания, въпреки че страната е поела официален ангажимент за присъединяване към еврозоната.

Президентът продължава да чертае апокалиптични сценарии за поскъпване и социална криза, като сравнява България със страни, в които цените са се повишили преди въвеждането на еврото. Според Радев липсата на буфери и контрол ще доведе до спад в жизнения стандарт на най-уязвимите – теза, непотвърдена с икономически анализи или конкретни примери за България.

 Финансова паника, вместо отговорност

Радев изтъкна, че не е получил „пакет от мерки“ от правителството и се позова на изоставане в приходите в бюджета. Вместо да предложи работещи решения в качеството си на държавен глава, той отново избра конфронтация и внушения за колапс, без яснота как референдумът би помогнал на икономическата стабилност на страната.

Отказът на Народното събрание да разгледа предложението му, върнато от председателя Росен Желязков, беше посрещнат от Радев със закана за сезиране на Конституционния съд.

Защо предложението на Радев може да е противоконституционно?

Присъединяването към еврозоната е международно задължение. България е подписала Договора за присъединяване към ЕС през 2007 г., който включва ангажимент за приемане на еврото. Това означава, че въпросът не е предмет на национално допитване, а на вече поет международен ангажимент.

Въпросът не подлежи на "второ мнение" чрез референдум. Конституционният съд вече е разглеждал подобни казуси и е посочил, че не могат да се провеждат референдуми, с които да се заобикалят международни договори, които са ратифицирани и имат приоритет над националното законодателство (чл. 5, ал. 4 от Конституцията).

В решенията си, включително по повод искания за референдуми (напр. за АЕЦ „Белене“, Истанбулската конвенция и др.), Конституционният съд е отхвърлял опити за провеждане на допитвания, които засягат поети международни ангажименти.

Ако Народното събрание беше разгледало предложението, и ако го беше отхвърлило или приело, тогава президентът или друга институция можеха да сезират Конституционния съд за преценка на допустимостта.

Но след като НС не е приело решение, няма акт, който да бъде обжалван, и така няма как делото да влезе в КС – затова и връщането му от председателя на парламента е ключов политически и юридически ход.

ФрогНюз