Президентът: Признайте ни изпълнението на техническите критерии за присъединяване към Шенген

Държавният глава подчерта, че Германия е стратегически партньор и съюзник на страната ни в Европейския съюз и НАТО. „Реформата в съдебната система ще укрепи доверието на партньорите от ЕС, но нейната основна цел е да отговори на очакването на българските граждани за справедливо и ефективно правораздаване“, заяви държавният глава. Президентът посочи, че темата е била сред акцентите в рамките на проведения месец на политическите консултации с парламентарно представените политически сили и отново изрази очакването си 2015-а да бъде „година на реформи“ по отношение на секторите на енергетиката, сигурността, здравеопазването, пенсионната система и електронното управление. „Предприетите реформи в съдебната система са предпоставка за подобряване на облика на България пред инвеститорите и за реализирането на повече германски инвестиции и проекти в страната Ви“, заяви министър Щайнмайер.

Президентът Плевнелиев подчерта амбицията на страната ни да се присъедини към Единния надзорен механизъм и да бъде приета в преходния валутен механизъм ERM II до поемането на председателството на ЕС през 2018 г.

През последните години Германия се утвърди като водещ икономически партньор на страната ни в ЕС, а двустранният стокообмен надхвърля 5 млрд. евро годишно, беше посочено по време на срещата. В страната ни работят над 5 000 германски фирми, а германските инвестиции през последните двадесет години се равняват на 2 млрд. евро. Държавният глава открои успешното развитие на компаниите, които работят като доставчици на компоненти за автомобилната индустрия, както и в производството на битова техника. Страната ни е предпочитана туристическа дестинация за германските граждани и годишно 700 000 туристи от ФРГ посещават България. Според президента с въвеждането на електронно управление и създаването на електронен регистър на държавните поръчки ще се увеличи и прозрачността при избора на изпълнители.

„България работи за изпълнението на препоръките, съдържащи се в последния доклад на ЕК в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка и Европейската комисия е наш добър партньор“, увери по време на срещата държавният глава.

Росен Плевнелиев подчерта пред Франк-Валтер Щайнмайер, че страната ни е изпълнила техническите критерии за присъединяване към Шенгенското пространство, което се потвърждава и от Европейската комисия и Европейския парламент. „България очаква това да бъде признато и от партньорите в ЕС“, заяви президентът. Премахването на граничния контрол на летищата е първа възможна стъпка в тази посока.

Изграждането на Европейския енергиен съюз трябва да се превърне в основна задача за държавите от ЕС през следващите години, беше общата позиция на Росен Плевнелиев и Франк-Валтер Щайнмайер. Държавният глава отново подчерта значението, което има фокусирането на енергийната стратегия на ЕС към региона на Югоизточна Европа, който е една от „входните врати“ за пренос на енергийни ресурси към Европа. „Либерализирането на енергийния сектор, енергийната ефективност и повишаването на сигурността на газовите доставки чрез диверсификация на източниците и маршрутите с изграждането на реверсивни интерконекторни връзки със съседните държави, остават приоритети за България“, заяви президентът.

Държавният глава открои усилията на канцлера на ФРГ Ангела Меркел и на министър Щайнмайер за намирането на мирно и устойчиво решение на кризата в Украйна. Обща беше оценката, че анексирането на Крим и конфликтът в Източна Украйна е променило средата за сигурност не само в региона на Източна и Югоизточна Европа, но и за всички държави от ЕС и затова Съюзът трябва да „говори с един глас“ по отношение на украинската криза. Двамата призоваха за спазването на сключеното примирие, както и за цялостното изпълнение на Минските споразумения.

По време на срещата бяха обсъдени също така процесът на разширяване на ЕС, както и заплахите и засиления бежански поток, произтичащи от терористичната дейност на „Ислямска държава“. Президентът Плевнелиев отново призова за обща европейска политика и за споделена отговорност за справяне с бежанския натиск по външните европейски граници.