Призрачният град насред джунглата: Индонезия строи изкуствена столица без жители

При управлението на новия президент Прабово Субианто държавното финансиране за Нусантара е намаляло драстично – от около 2,3 милиарда евро през 2024 г. до 819 милиона евро тази година. За 2026 г. са предвидени едва 351 милиона евро, само една трета от поисканото. Частните инвестиции също изостават с над 1,17 милиарда евро, пише The Guardain. 

Прабово, който все още не е посетил новата столица, понижи статута ѝ до „политическа столица“ – решение, оповестено едва през септември. Днес там живеят около 2 000 държавни служители и 8 000 строителни работници – далеч от целта от 1,2 милиона жители до 2030 г.

„Проектът е вече град-призрак“, казва юристът Хердиансия Хамзах от Университета Мулаварман в Източен Калимантан. „Новото наименование няма никакво юридическо значение. За Прабово това не е приоритет“.

Въпреки това властите настояват, че строителството продължава. „Президентът ми каза: ‘Имам ангажимент да го завърша и то по-бързо,’“ заяви ръководителят на проекта Басуки Хадимулджоно. Според него средствата не са орязани, а „пренасочени“.

Междувременно около града местните жители усещат последиците. Малкият бизнес, процъфтявал по време на управлението на Джоко Видодо, сега запада. „При Джокови стаите ми бяха пълни, сега доходите ми паднаха наполовина“, казва Деуи Аснавати, която държи магазин и пансион.

В селата по река Сепаку местните хора се оплакват от наводнения и замърсяване след изграждането на пречиствателна станция. „Водата вече не достига до нас. Всичко отива към Нусантара“, казва рибарят Арман.

Еколозите предупреждават, че са унищожени над 2 000 хектара мангрови гори, а редки видове са застрашени. „Ще има ограден град, в който всичко е удобно, а извън него хората губят и природа, и поминък“, заяви Фатур Фен от природозащитната организация Walhi.

Правителството отрича екологични щети и твърди, че градът е проектиран като „зелена столица“, в която само една четвърт от територията ще бъде застроена.

Но докато инвестициите намаляват, а вниманието на президента е насочено към социални програми като безплатни училищни обеди, Нусантара рискува да остане символ на неосъществената мечта – утопичен град насред джунглата, в който все още няма кой да живее.