Реклама / Ads

10| 8741 |01.09.2020

Проф. д-р Коста Костов: Вярвам, на 2 септември ще усетим, че и под най-дълбоката кал има твърда земя

.
Проф. д-р Коста Костов
Не съм чак толкова наивен оптимист да повярвам, че на 2.ІХ. ще потеглим към нови висини. Чака ни дълга битка за демокрация. Каквото и да се случи, няма да позволим да стане по-зле, защото стигнахме дъното, а то е кално и блатисто. Но вярвам на оня поет, който написа, че и под най-дълбоката кал има твърда земя. Все някога ще стъпим на нея.

Посланието ми съм взел от Радичков: “Стига с това Хараламбене!“. А като бургазлия, ще се позова и на Христо Фотев: „Най-страшното не е смъртата ни, а че сме приживе в тъмната и пластика“. Това казва в интервю за "Либерта" проф. д-р Коста Костов.

 


Няма мислещ българин , който да не копнее за промяна. През последните години се очерта тенденцията за още по-устойчиво духовно пропадане. Утвърди се модел на управление, вплел в едно интересите на политици и подкрепените от държавата олигарси, който заплашва не само демократичните устои, но и индивидуалния морал на гражданите. Корупцията и опростачването заплашват да се превърнат в норма. България навлезе в период на политическа и национална деградация. Абсолютната власт, която позволихме на политиците, корумпира за по-малко от две десетилетия абсолютно всички, които преживяват чрез властта.Отправили сме се към неизбежно, невъзвратимо крушение. Трябва възможно най-бързо да се измъкнем от духовната криза, която е достигнала пределни граници и застрашава не само нас, но и поколенията на нашите деца. През годините, езикът, на който говорим, съвсем прегърби синтаксиса, нулира лексиката. Чалгата и просташкият език направиха все по-трудно да се говори на висок стил. Говорещите на по-висок език третират като себични сноби.Българите се разделиха на репресирано просветено малцинство от морални граждани, копнеещи за духовно Възраждане и едно привилегировано от модела на живот мнозинство, което се забавлява, без да се интересува от съдбата на България. Някъде между тях са нашите родители, за които не се намери милост и парче хляб.Не можем да поставим точката на това изречение, написано с правописни грешки, а трябва да редактираме грешките. Ние сме поставени в периферията на Европа, като натрапени деца, изхвърлени от луксозния хотел на демократичните държави, поради политическата си непригодност, отглеждани в страничните селскостопански постройки на хотела, в който сервират топла храна и завивки, но не предлагат достъп даже до луксозната тоалетна. Потупват ни по гърба, защото сме необходими в миманса, за да не загубят голямата политическа игра, в която европейските демократи ни ползват така, както тук по време на избори биват използвани циганите в гетата-групово и евтино. Моето поколение днес има своя последен шанс за промяна. Твърде много време пропиляхме, твърде често ни лъгаха, много шансове пропуснахме. Нямаме време за повече. Ще цитирам Джордж Оруел с неговия роман „1984“:

 

„Септемврийският ден бе ясен и студен. Часовниците биеха тринадесет часа.“Мисля, че е настъпил тринадесетия час за нас. Затова с цялото си сърце подкрепям протестите, които макар и с несъвършена форма, имат сърцато тяло и несломима воля за промяна. Знам, че са за добро и са в името на общото добро, като в Евангелието от Матей: “Там, където сте се събрали двама, или трима в мое име, там присъствам и аз“. Оруел пише „1984“ през 1948 като обръща двете последни цифри в заглавието. Тогава се колебаел да озаглави творбата си „Последният човек“. Не го направил-умира от туберкулоза две години по-късно, като един от последните демократи на нашето време. Нямаме времето на Оруел. Ако за него две години са били достатъчни да напише книгата на живота си, за нас предстоящите две събития са написване на сценария за бъдещето на Родината ни. Настъпи тринадесетия час на Биг Брадър, заявява той.


Брюксел продължава да ни продава сливи за смет, без да съзнават, че съвсем скоро ще си почистим сметището и ще поискаме точна сметка за сливите и за „бакшиша“, защото, ако някой ги наричат „брюкселски зелки“, аз ги наричам брюкселски бакшиши. Време е да се преборим за националното си достойнство и покажем, че не сме кухненска прислуга ,която бели картофи за трапезата на брюкселските чорбаджии, а сме хилядолетен, достоен народ, неделима част от европейската културна и политическа общност. Очаквам бюрократите да престанат да ни третират като електорален слугинаж, а да се държат с нас критично и самокритично, като коригират досегашната си компромисна позиция.Трябва да погледнат на нас като на народ, който подлага гърба си, за да не се срути крехката демокрация. И да си приберат обратно вересиите, коментира професорът.


Дясната интелигенция е разбираемо негативно настроена към протеста. Тя е настроена еволюционистки, консервативно, скептично към всяка форма на революционен подем, по-приличащ на лявата интелигенция. Това е разбираемо, защото промяната е дълъг процес, еволюционен акт, който изисква време за съзряване на обществото и ферментиране на неговата плодна младост. Виждате до какво ни докара подарената демокрация - до тридесет години фасадна демокрация. Това, което е необходимо, обаче, на всеки процес, е начален тласък във време на застой. А ние стоим почти две десетилетия в една точка и се въртим около нея като дервиши. Априлската епопея не успя да изтръгне Отечеството от лапите на поробителя, но даде онзи тласък, който доведе до Освобождението ни. Затова не разбирам защо някои мои приятели, които уважавам, заради тяхната почтеност и интелект, не осъзнаха важността на момента и се улисаха в прогнози за надвисващо зло. Завладял ги е някакъв стръвен антипротестизъм. Привиждат близка катастрофа, сънуват русофобски кошмари, демонизират президента и путинизират протестиращите. Виждат в Отровното трио повече отрова, отколкото може да бъде произведена от тях. Не вярват в промяната към по-добро, сякаш не виждат, че тя вече се случва - нарушеният комфорт на Ахмед Доган, оставките на спорни министри, паниката на управляващите, попресъхналата самоувереност на главния прокурор, вперения поглед на част от брюкселската оранжерия в проблемите на България, мълчанието на Меркел - огизнала в задявки с нашите управници, за да спаси кожата на европейските десни. Когато и следващите не се справят, и те ще понесат същия гняв и отпор, смята д-р Костов.





Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Ивайло Дичев: Протестите не гонят призрака на комунизма, целта е битката за реформа на държавата. 4| 4544 |01.09.2020 . Проф. Габровски: Трябва да сме предпазливи заради коронавируса 3| 3479 |29.08.2020 . Проф. Радослав Гайдарски за ГЕРБ и новата конституция: Гладна кокошка просо сънува 23| 6087 |28.08.2020 . Проф. Николай Витанов с три сценария за разпространението на коронавируса 27| 5309 |27.08.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ